Агресията и подходи за нейното овладяване, интервю с психоаналитика Весела Банова

Бочко Ви кани на четвъртото издание на Академия за родители на 24 февруари 2018 г. в гр. София, в Парадайз център. За пореден път ще имате възможност да се срещнете с вдъхновяващи лектори, от които да научите важна и полезна информация за отглеждането и възпитанието на децата. Участието е абсолютно безплатно, необходимо е само да се регистрирате.

По традиция до дните на Академията, Бочко и Детето играе ще Ви срещнат с интересни лектори, участници на Форума.

Днес Ви представяме Весела Банова – клиничен психолог и психоаналитик. Завършва психология в СУ „Климент Охридски” през 1983. Няколко години по-късно придобива специалност по клинична психология. През 1996-97 специализира психомоторно възпитание в Католическия Университет Лувен-ла-Ньов в Белгия. Работи като психолог и научен сътрудник по възрастова психология в Научен институт по педиатрия и в Национален Център по Хигиена. Национален консултант на МЗ по реформата на домовете „Майка и дете”, започнала през 1997г. Работата ѝ с психичното страдание на деца, изоставени от своите родители в домовете, я отвежда в областта на закрилата на децата в риск. От 2002 г. до 2008 г. е зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето. От 2008 година работи в сдружение „Дете и пространство” и активно участва в процеса на деинституционализация на децата в риск в България. През 2012 защитава докторска теза по социология на тема „Социални политики за закрила на деца в риск”. Автор е на различни книги за развитието на детето, сред които „Ръководство по релационна психомоторика“ и „Психомоторно развитие и психомоторни практики”. Весела Банова е член на УС на Българско общество за лаканианска психоанализа и на Национална мрежа за децата. Тя е управител на Психоаналитечн институт ТОЛК, в който води родителски групи, консултира и осъществява терапевтична работа с деца и родители.

Госпожо Банова, безспорно  темата за агресията е много актуална за родителите. Често задават въпроси как да се справят при спречкване за играчка на детската площадка с непознато дете, при сбиване в детската градина или при конфликтите между децата в семейството. Да започнем оттам: какво всъщност е агресивно поведение и какво не е?

За агресивно поведение следва да говорим, ако основният начин на малкото дете да влиза в контакт с връстниците си и с възрастните е, като ги напада: удря, хапе, блъска, скубе, дърпа, отнема предмет и пр. Системното агресивно поведение свидетелства за напрежение в тялото на детето, което то не може да овладее и е сигнал да изследваме неговия произход и причини, защото много често е проявление на психично страдание, което не е разпознато, назовано или третирано.

В ежедневието по-скоро ставаме свидетели на агресивни прояви от страна на детето. Това са моменти, в които, ако внимателно наблюдаваме телесните прояви на детето, ще забележим, че то е напрегнато и възбудено, а езиковите средства да изскаже състоянието си не му достигат. Често казваме, че езикът в такива случаи се изплъзва от отговорност. Тогава детето спонтанно действа: къса, чупи, вика, крещи нецензурни думи и други. Има значение на каква възраст е детето, за което говорим. В най-ранна възраст /2-3 години/, да отнемеш предмета на другото дете или да го дръпнеш от ръката му е един от честите начини за влизане в контакт. Ако детето е много малко, то може да оскубе другия, за да провери дали косата му може да се откача от главата, така както би могло да посегне и да свали очилата. Две годишното дете може, когато е много възбудено от прекалено интензивни емоционални стимули, спонтанно да ухапе, човека, когото най-много обича. На тази възраст то все още не владее социално приемливия жест на целувката, а и възрастните често казват на детето в изблик на радост: „Ще те изпапкам“.

Какви са основните причини за възникване на агресивно поведение при децата и как е най-добре да подхождаме ние като родители било, когато нашето дете проявява агресивност към други деца или самото то е обект на агресивни действия?

Има особености в развитието на детето и неговата социализация, които могат да обяснят агресивните му прояви. Ще говорим по-подробно за тях на предстоящата лекция на Академия за родители. Адекватният подход на родителите е да не възприемат агресивната проява като лошо възпитание или неблагодарност. По-добре е да наблюдават тялото на детето, което издава дали то изпитва напрежение и да говорят за тялото му, като за нещо, което е лично и неприкосновено, което никой няма право да докосва по неприятен за него начин. Ако детето започне да формира тази нагласа за тялото си като лично и неприкосновено още в най-ранна възраст, впоследствие то може да разбере защо тялото на другото дете или на възрастния също е лично и неприкосновено и следва да уважава неговата неприкосновеност. Много често в агресивните сблъсъци между деца, можем да забележим, че се нарушават именно телесните граници и често малкото дете е объркано къде свършва неговото тяло и къде започва тялото на другия. Когато нашето дете е обект на агресивни действия е добре да се намесим като припомним, че никой няма право да докосва тялото на другия по неприятен за него начин. Винаги трябва да припомняме това в двете посоки: за нашето дете и за другото дете, независимо кой кого удря.

Какво да очакват родителите от лекцията Ви върху агресията на предстоящата Академия за родители?

В моята дългогодишна практика съм забелязала, че деликатната употреба на езика от страна на възрастните може да възстанови добрата дистанция и уважението между телата на децата, както и да намали напрежението. Например забраните, които започват с „не“ и са изказани в заповедна форма, увеличават напрежението в тялото на детето и вместо да го успокоят, водят до нови агресивни прояви. Ще говорим за различни подходи за деликатна употреба на езика като основен начин за справяне с агресивните прояви на децата и техните основания.