Ако можеха да говорят…

Ако можеха да говорят…

Питали сте се, ако можеха да говорят какво щяха да ни кажат най-малките. Какви потребности имат? Какво очакват от нас? Как можем да им помогнем да разгърнат личността си?

Ето как би звучал техния глас.

Аз съм бебе.

Мамо, татко аз имам нужда от вас, защото завися от вас.

Когато ви викам, имам потребност да дойдете при мен и да откликнете. Аз мога да гукам и да плача, за да привлека вниманието ви. Настройте се към мен, защото имам нужда да разберете какво ви казвам с плача си – дали съм гладен, или уморен или нещо ме боли, или искам да ме гушнете, или искам да ми смените пелените.

Обичайте ме, защото така показвате, че си струва да развивам доверие към света. Вашата обич е жизненоважна за мен.

Играйте с мен. Обичам да криете лицето си зад ръцете и после да го откривате.  Май му казвате игра на „Ку-ку“. Много ми е забавна. Обичам да ви наблюдавам, да ме гушкате, да ми пеете и да ми говорите. Правете го често, но внимайте да не ме преуморите, защото тогава ставам кисел и раздразнителен.

Превеждайте ми. Вие сте моята връзка със света. Когато ме водите някъде или ме оставяте в ръцете на някой друг, разкажете му за мен, какво обичам и какво ме плаши. Кажете му кога и за какво плача. Направете всичко възможно да се чувствам сигурен и в безопасност, докато вие се върнете.

Изпрати коментар

Подобни публикации