Ако си търсите хоби, опитайте с керамика

Павлина Сантана

Днес ще Ви разкажем за керамиката и какви преживявания може да Ви донесе тя. Пътешествието и думите дължим  на Павлина Сантана, основател на студио „Нуово“, а работата с глината – на майстор Лили Николова. Със сигурност ще научите много и със сигурност ще има какво да предадете като философия и усещания на детето си!

Керамиката не е оставила равнодушен никой творец и естет от древността до днес. Аз самата, без да съм никакъв творец, намирам работата с глина за много вълнуваща – заради безкрайния потенциал от неродени форми и ненаречени предназначения, заради поетичното отмъщение да претвориш калта в красота, така да се каже. Пък и делим дълга история, керамиката и аз – вече десет години ни свързва любовна връзка. Любов несподелена, в която аз като пасивен обожател, се задоволявам с това  да й се възхищавам, най-вече отдалече…

Всичко започна, когато преди около десет години се записах на курс по керамика и грънчарство при майстора Лили Николова. Направих го с намерението да усвоя набързо занаята и да си сменя попрището (бях изпаднала в серия душегубни работи). Изненадващо, очакванията ми не се оправдаха, но пък ми остана едно разкошно приятелство с Лили. Лили е друг обект на моето възхищение. Не само е в пълно владение на занаята си, но и е посветила целия си професионален живот на него. Като капак на всичко, с него е изхранила две деца… в България. Знам, и на мен ми се струва неестествена, като хипи или герой от книга. Често я гледам със съмнение, все не ми се вярва, че и така може да се живее. Но на въпроса – с Лили решихме да комбинираме усилия и да направим едно творческо ателие по керамика – тя, за да популяризира любимото си изкуство, а аз – за да получа реванш от глината.

Оказа се, че керамиката има много почитатели в София. Местата се запълниха толкова бързо, че дори за мен не остана. Така получих шанса да направя пълно „изследване на случая“, от привилегированата позиция зад обектива.

Какво научих?

Керамиката е за куражлиите. Не защото глината се разхвърча по тавана или си цапаме ръцете. А защото независимо какво „финале гранде“ си представяме с трофея на нашите усилия, всичко започва от едно безизразно и несговорчиво парче …кал. Творческите страсти бързо изстинаха, щом участниците получиха въпросното парче. Емоциите бяха допълнително охладени, а идеите – забравени,  след като получиха първия работен инструмент – точилка. В залата имаше само едно спокойно лице – моето, защото аз, по щастливо стечение на обстоятелствата, нямаше нужда да се питам: „Сега какво ще го правя това нещо?!“

Необходима е друга нагласа за времето. Керамиката е изкуство трудоемко и изискващо търпение. Всяко изделие преминава през етап на оформяне, съхнене, печене, глазиране, пак печене, охлаждане и обветряне…За да си представите грубо за какво търпение говорим, изтрийте от съзнанието си туитър, имейлите и клубовете за бързи срещи и мислено се върнете към времето, когато на  писмо са му трябвали 6 месеца, за да стигне до получателя,  а ритуалът на ухажване е траел  две години. Горе- долу така ще се чувствате от стартовата точка до готово изделие.

Работата с глина е общуване .  Липсата на бариери между твореца и изделието и  непосредствения контакт с глината е голямото предимство на това изкуство.  Звучи все едно можем да направим с глината каквото си поискаме, но при допир се оказва, че тя има характер, макар че не хапе. Дори за опитните творци, контактът с глината е по-скоро дълъг процес на преговори, отколкото налагане на воля. Изделието постоянно е в процес – живее свой живот, така да се каже и търпи  влиянието не само на твореца, но и на въздуха, вятъра и какво ли още не. Всичко може да се обърка по всяко време, както имах възможност да установя  по време на двете седмици, през които отговарях за съхраняването на изделията, които се променяха пред очите ми, без чужда намеса. Напукваха се кой знае защо, звънтяха си съвсем сами, дори променяха цвета си. След две седмици опъване на нервите, заключих следното:

Изделието се случва някъде между плановете и шанса. Дори и Лили, след толкова години, не знае какво ще се получи накрая (питах я). Така че щом всичко приключи, след второто печене, не очаквайте, че плодът на Вашите усилия ще отговори на очакванията Ви. По-скоро бъдете готови за ново запознанство.