Албена Раленкова oт издателство „Фют“ за страшните приказки и съвременната детска литература

PA-Albena_RalenkovaАлбена Раленкова e редактор в издателство „Фют”. Преди това e работила в асоциация „Родители” и списание „Родители”, преподавала e философия в НБУ… „Професионалният ми път винаги по някакъв начин е бил свързан с деца. Мисля, че съм от щастливците, които отиват на работа, за да се забавляват и да правят нови открития. Всеки ден.“, казва тя за себе си.

Албена е един от лекторите на предстоящата във Варна „Академия за родители„, която ще се проведе на 15.10.2016 в детски център „Мама и аз“ на ул. „Димитър Икономов“ 36. Там тя ще отговор на въпроса: „Страшни ли са страшните приказки?“

Г-жо Раленкова, денят Ви минава сред детски книги. За 10-е години в издателство „Фют“ можете ли да изведете тенденция на предпочитанията на децата към определен тип книги или истории?

Мисля, че винаги и навсякъде децата ценят искрените и честни книги, написани без назидателност, без размахване на пръст и без подценяване. Няма значение какъв е жанрът на книгата. Когато тя е създадена с любов, разбиране и уважение към детето и неговите нужди, винаги печели доверието на малките си читатели. Когато я има тази основа, книгата дава пространство на свобода на детето, отваря му вратите не само към света на автора, но и към неговия собствен свят. Защото книгата е диалог и тя трябва да говори НА детето, а не ЗА детето. И тази малка разлика между НА и ЗА е най-трудното в писането за деца. Малцина са онези, които истински го умеят.

Много родители имат опасения да четат добре познатите класически приказки, като извеждат различни възражения (описания на насилие, неподходящи сцени за деца, стереотипи и ценности от миналото, които са несъвместими със съвременния ни светоглед). Страшни ли са наистина класическите приказки и как според Вас трябва да подхождаме към тях?

Факт е, че някои родители се притесняват не само от определени епизоди в класическите приказки, но и от тъжни или страшни моменти в книгите за по-големите. Като че ли се опитваме да предпазим децата си от досега с нещо лошо, да не се наранят, да не страдат… Самата аз съм майка и този импулс ми е до болка познат. Но светът не очаква децата ни с опънати червени килими. Със сигурност те ще се сблъскат с проблеми и трудности и си мисля, че е по-добре да са подготвени за тази среща, за да могат да се справят по-успешно. Представете си, че отивате на състезание – няма значение дали ще е лека атлетика, или олимпиада по математика. Какъв е шансът да спечелите, ако преди това не сте тренирали или не сте решавали задачи? Същото е и с приказките. Те дават възможност на децата да „тренират”, да преживяват различни ситуации – и приятни, и неприятни, „наужким”, и то в напълно безопасна среда. Така децата опознават собствените си емоции и емоциите на хората около себе си, научават се да ги разпознават и да ги отработват. „Опитват” различни модели на реакция и действие. Стават по-уверени в себе си и в собствените си сили, в способността си да се справят и да преминат „през огън и вода”. Знам, че се боим децата ни да се сблъскат с негативни емоции като гняв, страх, разочарование или преживявания като смърт, загуба, нараняване, изоставяне… но всичко това е част от света, всичко това е част и от нас самите. Не е ли по-добре да го знаем и да подготвим децата си, отколкото като щрауси да заравяме главата си в пясъка?

Как изглеждат и звучат съвременните приказки за деца? Кои са темите, от които се вълнуват съвременните автори?

По-важно е, струва ми се, кои са темите, от които се вълнуват децата. А те са вечните теми, от които се вълнуваме всички – приятелството, семейството, любовта, доброто и злото, справедливостта, границите на позволеното и непозволеното, кой съм аз… Истински добрата книга в някакъв смисъл носи в себе си всичко това, а и още много– защото тя е свят, а в света има всичко. И независимо как е разказан този свят – дали през правенето на торта за рождения ден на Финдъс от поредицата за Петсън и Финдъс на Свен Норквист, дали през посещението в музея на Франклин, или пък през свиващите сърцето истории на Майкъл Морпурго, ако е разказан добре, той със сигурност вълнува децата ни. И не само това – прави ги по-добри, по-разбиращи, отваря сърцата им.

Бихте ли препоръчали съвременни автори за деца, които наистина успяват да вдъхновят децата за приключения с книга в ръка?

Хубавото на добрите книги е, че приключението продължава и след като затвориш последната страница. Всеки от нас го знае и от собствен опит. Добре е да успеем да предадем този опит и на децата си. В книжарниците могат да се намерят книгите на различни съвременни автори – както български, така и чуждестранни. Сред тях всеки може да открие свой любимец. Моите лични пристрастия са на страната Атанас Цанков и шведа Свен Норквист – за по-малките деца. А на по-големите горещо препоръчвам книгите на Юлия Спиридонова-Юлка – мисля, че повечето от тийнейджърите вече я познават добре. От чуждестранните автори не мога да не спомена името на Майкъл Морпурго. Книгите му не оставят никого безразличен, всеки негов текст сякаш хваща читателя за сърцето. Бьорн Суртлан е сред представителите на скандинавската литература за деца и определено книгите му ще завладеят и ума, и сърцата на децата, които жадуват приключения. Елегантният му, лаконичен стил и внезапните обрати не те оставят да си поемеш дъх, докато не прочетеш книгата докрай. Катя Хенкел е едно от много любопитните имена на немската детска литература. Тийнейджърската й поредица „Магически времена” по много красив и на моменти забавен и смешен начин поставя въпросите за порастването… Разбира се, и Туве Янсон – мисля, че тя не се нуждае от представяне… Трудно е да се изброят всички имена. Хубавото е, че има добри съвременни автори и книги за деца.

Детето или родителят трябва да избере книжката?

Децата имат прекрасен и напълно естествен усет кои са подходящите за тях книги. И затова си мисля, че е добре да уважаваме мнението им и да се съобразяваме с него. Това не означава да не поставяме ясни правила и граници. Обикновено изречение от типа: „Избери си, която книжка искаш.” не дава добър резултат, защото детето сякаш е пуснато в празно пространство и това го обърква. Дори възрастен се обърква, когато има твърде много възможности за избор. Затова е по-добре ясно да формулирате какво очаквате от детето – „Избери си книжка с приказки, които да си четем преди заспиване.”, „Избери си книжка за оцветяване.”, „Избери си книжка за човешкото тяло.”… и заедно с това насочете детето към рафта, където са книжките, от които може да избира. Ако потърси помощ, помогнете му, но ако не – оставете го само да избира. И не отхвърляйте избора му. Ако по някаква причина не сте съгласни, опитайте се да разберете защо детето е избрало тази книга и споделете своята гледна точка, но без да я натрапвате. Мисля си, че доверието към децата ни винаги се отплаща с добро.

Вие като редактор, като учител, като родител какво бихте искали да видите в една детска книжка?

Уважение и любов към детето, желание да се разговаря с него като с равен в рамките на неговите възможности и език. Детето не е нито непълноценен, нито умален възрастен. То е личност. Мисля си, че наша отговорност като възрастни е да му помогнем да открие и изследва света и себе си с любопитство, кураж и добро сърце и книгите са част от този път.

 

Изпрати коментар

Подобни публикации