Баща се вдетинява. Тълпата полудява.

Имам двама сина. Те спят при нас с мама, върху нас, между нас, напряко и надлъж на кревата, откраднали целия юрган или с крака върху възглавницата. Не се наспиваме, но е страхотно. Взимаме си дозата гушкане и обич. Знам, че след известна възраст няма да ми дават да ги гушкам или мляскам, ще казват „пфффууу гадост“.

А искам повече и много усмивки и общуване с децата си. В крайна сметка нямам по – близък приятел от тях. А и ме връщат към младостта.

Може да съм се вдетинил, а може и никога да не съм пораствал. Но се чуствам отлично. Пиша детски книжки и често се срещам с малки и големи читатели, за да обменим заряд и емоции. С рок групата си направихме и саундтрак към първия том на Книга за татковци. Беше ни забавно. Вижте една песничка тук. Аз съм този, на когото все му взимат шапката 🙂

А децата ни порастват по-бързо от очакваното, безкомпромисно и безвъзвратно. Още от най-ранна детска възраст са въвлечени в твърде недетски ситуации, което е жалко. Иска ми се да им помогнем да имат детство, почти толкова диво и безоблачно, като нашето. Дължим им го.

На осми ноември, Неделя от 14ч. Студио Нуово, организира среща с мен и децата, озаглавено „Как се прави детска книжка“. Ще се постарая срещата ни да е творческа, ще разкажа за процеса на създаване на книгите, ще покажа интересни видеа от печатницата, както и ще възпроизведем „измисляческо-идеен“ процес, чрез интересни игри в стила на Джани Родари и неговата „Граматика на фантазията“.

Попитайтe Вашите деца, дали ще им е интересно и елате.