Внукът ми не може да търпи по-малкия си брат- удря го и го блъска

Госпожа О: Агресивното поведение при 3 годишните не е необичайно. Това не означава, че е приемливо, но е важно разберете какви са причините, които стоят зад него. Факт е, че животът на внукът Ви  много се е променил с раждането на братчето, а възможностите му да се справи с чувствата, които го измъчват са доста ограничени. На тази възраст децата разполагат с ограничени изразни средства, за да обяснят какво изпитват, а освен това имат и слаб контрол над импулсите, които ги ръководят.

Едно от най-важните неща, които трябва системно да правите е да говорите с детето за чувствата, които то изпитва. Вероятно това е смесица от страх, несигурност, усещане, че не е обичано, гняв, тъга, ревност. Тези чувства превземат децата и тъй като те не ги разбират и не могат да ги отработят, се проявяват чрез агресивността в поведението им. Назовавайте чувствата, показвайте разбиране, оказвайте подкрепа и давайте много любов. „Виждам, че се дразниш, когато брат ти плаче!“/ „Мисля, че си ядосан в момента.“

Това не означава, че не трябва да поставяте граници на поведението, когато наранява по-малкия си брат. Напротив, но е важно да насочите детето как да се справи с негативните чувства. „Виждам, че си ядосан/разстроен, но не мога да допусна да удряш брат си. Когато си ядосан, може да удариш възглавницата или  да споделиш с мен. Аз винаги ще съм до теб, за да те чуя и да ти помогна.“  Помогнете на детето да говори за това, което изпитва, за потребността, която е неудовлетворена, за причината, която го е довела до този яд. Макар и обрано, дори и три годишните могат да Ви дадат версия по- въпроса. Докато задавате въпроси, бъдете емпатични, разбиращи, показващи силна подкрепа. „Какво те разстрои/ ядоса?“, „Какво искаше да правиш, а не се получи?“  са примери за въпроси, които може да задавате.

Както и сами вече сте забелязали не винаги готовите решения сработват. Затова силно препоръчвам да наблюдавате в какви моменти се отключва това поведение към братчето. Какво се случва преди това? Какво се случва след това? Наблюдавайте как възниква негативната емоция у детето и как набира скорост. Какво постига, когато братчето започва да плаче? Как реагирате Вие (родители и другите грижещи се близки) преди и след това? Наблюдавайте се и едни други, за да сглобите цялата картина. Какво казвате, какво правите? Отчитайте и най-малките признаци. Това ще Ви даде малко повече яснота как да реагирате, кога и как да се намесите.

Искам да споделя някои мисли и  по отношение на вниманието. Да, веднъж детето може да търси вниманието на родителите и да успява да го постигне, предизвиквайки плача на братчето си. Ако забележите това, опитайте се да го научите как  потърси внимание по приемлив начин. „Когато се почувстваш самотен/тъжен/ ядосан/ искаш да си поиграем, ела и ми кажи: „Мамо искам да поговорим/ да играем/ обърни ми внимание.“

Възможно е обаче, детето да търси вниманието на братчето си, но да не знае друг начин освен този да го удря и разплаква. Научете детето как да общува с малкото. Например, може да му прави смешни физиономии, да му нарисува картина и да му я покаже и т.н. С други думи, вместо да го разплаче, може да се опита да го разсмее.

Включвайте детето да помага с каквото може за бебето, без да го принуждавате, разбира се. Децата в тази възраст обичат да помагат на родителите и да се усещат полезни. Нека Ви подаде мазилата и памперса, докато правите тоалета на малкото. Нека Ви помага да му сипете яденето. Благодарете му много за помощта, но без да използвате изрази като „Ти си добро дете„, „Ти си добър брат„.

Ако въпреки това поведението на детето продължава да Ви притеснява, може да се обърнете към детски психолог, за да получите професионална подкрепа за справяне със ситуацията.

Успех!