Внукът ми пляска с ръце без причина
Ако детето ходи на детска градина, поговерете и с учителката. Пляска ли и в детската градина, може ли да съобрази кога да спре, пречи ли на заниманията, как реагират другите деца.
Опитайте се да си спомните събития и преживявания на детето около периода, в който пляскането е започнало.
Записвайте си наблюденията и накрая ги обобщете. Това ще Ви помогне да разберете по-добре корените и характера на това поведение.
Вероятно пляскането е породено от нуждата на детето да промени нещо, да се справи с даден дискомфорт. Подобно нещо правят и възрастните, макар и доста по-обрано. Примерно по време на скучна среща, може да видите хората да си рисуват на листа пред тях, да шават нервно с крак, да потропват с химикалката и т.н.
Когато откриете причината за поведението може да обсъдите с детето начини за справяне. Ако забранявате, без да сте открили защо детето пляска, забраната няма да има особен ефект и ще остави впечатление у детето, че прави нещо лошо. Ако пляскането е породено от продължително седене на едно място, го научете как да поиска да се разходи, раздвижи или да смени седящата позиция от стола на земята например. Договорете го и с учителката в детската градина, за да имате съгласуваност в подкрепата към детето. Ако го прави от умора, предложете му да се оттели и да си почине малко. Ако го прави от превъзбуда, може да му подарите мека топка, с която да играе с ръка и т.н. Това не са готови решения, а примери за възможно отработване на пляскането. След наблюденията, които ще проведете е вероятно да Ви хрумнат много по-различни и по-адекватни решения. Важното е да чуете и детето и бъдете негов подкрепящ партньор в промяната.
Ако пляскането Ви притеснява твърде много и виждате, че има негативен ефект в отношенията му с връстници, приятели, учители, то тогава е добре да се обърнете към психолог, за да получите професионална подкрепа.