Внукът ми се бие в детската градина

Госпожа О: В детската градина несъмнено децата са изложени на много предизвикателства и е нормално да реагират по начин, по който да се защитават или отстояват. Факт е, че сбиването не е приемлив начин, но децата действат импулсивно, водени от емоциите си и като цяло имат слаб самоконконтрол. Важно е да разберете какво отключва агресивното му поведение. Говорете с учителите – ще е чудесно, ако постигнете партньорство с тях. Обсъдете с тях в какви ситуации се сбива, какви са взаимоотношенията му с другите деца, има ли начин да се повиши комфортът му докато е в детската градина, какво могат да Ви посъветват да отработите с него вкъщи на спокойствие, опитайте да съгласувате реакциите си на едно и също поведение и т.н.. Споделете и Вашите наблюдения и решения, до които сте стигнали. Вярвам, че ще оценят, че търсите подкрепа.

Говорете и с детето, важно е да го стимулирате да споделя с Вас и родителите си. Така ще изградите доверие и е по-вероятно той да потърси подкрепа при Вас.

Агресивното поведение обикновено се отключва, когато детето се почувства фрустрирано, ядосано, когато не може да постигне нещо желано, когато му е трудно или се страхува и т.н. Не му се карайте, че изпитва дадени чувства, но го научете да контролира поведението си. Не го наставлявайте в пика на емоцията, а му помогнете след време, когато вече е спокоен, да обсъдите ситуацията, която го е предизвикала. Не го обвинявайте, просто директно попитайте: „Разбрах, че днес в градината си участвал в сбиване. Кажи ми какво се случи!“. Бъдете подкрепящи. Използвайте окуражаващи изрази като: „Разбирам!“, „Какво стана после?“, „Кажи ми повече за това!“, „Това, което те чувам да казваш е…, така ли е?“ (служи за изясняване на фактите), „Как се почувства?“ и т.н. Изслушайте детето докрай, важно е да разберете неговата гледна точка. Възможно е той да Ви разкаже различна версия от тази на учителите, но не го „хващайте в лъжа“ – изчакайте докрая, за да разберете как той приема случилото се, какво него го е притеснило, какво него го е предизвикало и чак след това отработете разликите във версиите. Само така ще ви се открият моментите, в които заедно може да помислите за други възможни решения в стеклата се ситуация.

Може да инвестирате време в това да го научите да разпознава чувствата си и да разбира как те влияят на поведението му. Как може да стане това?

Стъпка 1

Назовавайте емоциите му, когато ги разпознаете – весел, тъжен, ядосан. Споделяйте и своите емоции. Четете книжки и обсъждайте чувствата на героите. Може дори да играете, като разпознавате чувствата на хората от снимки или от филмите, които гледате.

Стъпка 2

Помогнете на детето да категоризира емоциите си. Има една техника – нарича се „Термометър„, която помага за това. Термометърът е разделен на зони – зелена, жълта, червена зона. В червената зона са негативните емоции, които ни карат да действаме импулсивно, които стягат мускулите ни, изопват физиономиите ни, които ни карат да удряме, да крещим. В жълтата зона са притесненията, разочарованията, раздразненията – те ни карат да се чувстваме зле и ако не ги овладеем, ако им дадем да ни надмогнат, е вероятно да попаднем в червената зона. В зелената зона са спокойствието, удовлетвореността, радостта. Тук сме отпуснати, релаксирани, ведри, мислите ни са позитивни. Важно е да научите детето да разполага чувствата си върху термометъра. Посланието е, че когато стигне жълтата и червената зона, детето трябва да спре и да се замисли.

Измислете си метафора, с която да улесните детето да категоризира чувствата си в червената и зелената зона. Един възможен вариант е летене с парашут в различно време. Примерно, когато детето е ядосано, може да му кажете, че това е като летене с парашут в бурно, гръмотевично време. Вятърът лашка парашута на всички страни и отвсякъде гърми и трещи. Не се вижда нищо ясно на хоризонта. Когато детето е спокойно, може да му кажете, че лети с парашут в слънчево време. Носи се леко по небесата. Всичко е светло, ясно и погледът стига надалеч. Залепете на хладилника две картинки – на буря и на слънчево време и един парашут, който да местите, така че да онагледите на детето къде го поставят чувствата му в момента и как влияят на поведението му.

Стъпка 3

Дайте му варианти как да реагира:
– Ако си ядосан, отдели се малко в страни и дишай дълбоко (научете го диша и издиша дълбоко, това ще му помогне да се успокоява);
– Ако се разочароваш, че нещо не се получава, както искаш, потърси помощ;
– Ако си тъжен, си представи, че те гушкам (може даже да му дадете предмет, с който да ви свързва и като изпита негативна емоция да може да го държи в ръка и така косвено да чувства Вашата подкрепа);
– Когато се почувстваш уморен от играта с другите деца, потърси възможност да се отделиш за малко (обсъдете с учителите как е добре да се случва това в училище!)
– Кажи как се чувстваш, вместо да хвърляш играчки;

Когато детето е спокойно, обсъждайте различни начини, по които може да се реагира спрямо дадена емоция. Може да играете на „Стоп“. Ето как: помислете за ситуации, в които се е проявило импулсивното поведение на детето и ги претворете в история в три действия. Примерно: Катя и Петя играеха на пясъчника. Петя бутна Катя. Катя се ядоса … СТОП! Какво ще направи Катя според теб? Може ли да постъпи и по друг начин?

Може да изпозвате и кукли, с които да разигравате ситуациите, в които детето изпада. В тези игри може да покажете различни типове реакции на едно и също предизвикателство и така детето да е по-подготвено, когато отново се изправи пред същия дразнител.

Още по темата за управление на чувствата и емоциите може да прочетете тук.

Желая успех!