Публикувано 05.11.2018 | от Госпожа О | в Госпожа О

Внучката ми на 4 години се притеснява да говори и играе с децата

Здравейте,
Внучката ми е на 4г .Тя е посещавала детска ясла, а сега ходи в детската градина. С една дума – всеки ден е сред връстници. Проблемът при нея е такъв, че не е общителна. Иска й се да е сред децата, но се притеснява да говори и да играе с тях, но нещо я спира. Тя никога няма да заговори познато дете, няма да отиде при групичка познати деца. Чака покана от тях. Ако я поканят да играе, включва се, но мълчи и не е активна в играта. Предпочита да изпълнява нареждания от другите деца. Много често миналата година е прекарвала целия ден в детската градина на столчето си в мълчание. На детската площадка се държи по същия начин с децата. Иначе вкъщи тича по стаите. Играе игри със смислени сюжети с различни плюшени играчки, но животни или с барбита. С кукли не иска да играе. В игрите е уверена, с мнение, всичко прави с размах, понякога поема риск ….Няма нищо общо с онова плахо, мълчаливо и затворено дете. Моля, дайте насока как да помогнем на детето да преодолее тази бариера и боязън от общуване с децата. Сред тях се страхува да покаже и изяви себе си.

Благодаря!

Здравейте!

Много ми е трудно да преценя цялата ситуация само от Вашето описание, но ще се опитам да Ви насоча. От една страна говорите за това, че детето се притеснява само да осъществи контакт. Не я пресирайте, но се опитайте да ѝ подскажете начини. Примерно: „Отиди при децата и ги попитай дали може да играеш с тях.“ Ако детето се притеснява, тренирайте само двете. Вие ще играете ролята на другите деца, а тя ще поиска да играе с Вас. Нека придобие увереност с Вас. Ако все още има притеснение, но желае да играе с децата, помогнете ѝ, отидете с нея и Вие попитайте това, на което сте я научили току що. Дори поемете инициативата децата да се запознаят: „Това е моята внучка … , тя иска да играе с Вас. Много ѝ хареса играта ви. Ти как се казваш … Благодаря ви, че я включихте в играта.“ Идеята ми е да я въоръжите с умения и увереност, без натиск. Може и у дома да разиграете куклен театър със ситуации, които сте наблюдавали на детската площадка, за да ѝ подскажете повече решения.

Другото, което пишете е, че когато се включва по-скоро изпълнява нареждания на другите деца. Аз не бих се намесвала в детската игра, но бих я попитала след това какво ѝ е харесало и какво не. Иска ли нещо да е различно? Какво може да направи следващия път. И отново може да опитате да „потренирате“ новата идея като разираете сценка, направите театър с играчки вкъщи и т.н. Споделете ѝ и Вие какво сте наблюдавали, но не ѝ го натрапвайте, защото тя може да вижда нещата по съвсем различен начин.

Това, което ме притесни във Вашето писмо е, че детето е стояло цял ден на стол в детската градина, мълчейки. Бих поговорила с учителките как се е стигнало дотам, както и какво те правят за социализацията на детето. Какво те са предприели в конкретната ситуация? Не обвинявайте, изследвайте. Това не е типично поведение за дете и ме насочва, че тя изпитва силен дискомфорт в детската група. Освен с учителите, бих Ви препоръчала да говорите и с психолога на детската градина, и директора, за да се търси активно решение, как детето да се чувства сигурно, спокойно и уверено. Ако не срещнете нужното съдействие, потърсете алтернатива.

Успех!