Възможностите австралийската програма за ранно детско развитие „КиндиРу“, интервю с психолога Деси Иванова

Бочко Ви кани на четвъртото издание на Академия за родители на 24 февруари 2018 г. в гр. София, в Парадайз център. За пореден път ще имате възможност да се срещнете с вдъхновяващи лектори, от които да научите важна и полезна информация за отглеждането и възпитанието на децата. Участието е абсолютно безплатно, необходимо е само да се регистрирате.

По традиция до дните на Академията, Бочко и Детето играе ще Ви срещнат с интересни лектори, участници на Форума.

Днес Ви представяме Деси Иванова, която е родител и специалист по австралийската система за ранно детско развитие КиндиРу. Завършила е психология в СУ ”Свети Климент Охридски” и магистратура в САЩ – MBA. В богатата си кариера, свързана с управление на хора и процеси, винаги се е стремяла да насочва всеки към развитие и усъвършенстване. Според нея корените на успеха се крият в правилното развитие през първите пет години от живота на човека. Вярва, че работата ѝ създава възможност децата да разгърнат максималния си потенциал и да се превърнат в успешни възрастни.

Деси, какво представлява програмата КиндиРу? 

Програмата КиндиРу е създадена в Австралия  от Маргарет Сасе преди повече от тридесет години, като основната ѝцел е да се постигне интеграция на мозъка и тялото на бебето и детето и така да се стимулира максимално разгръщане на неговия потенциал за учене. В началото на 70те години с бързи темпове се развива неврологията – науката за развитие на мозъка. Маргарет работи  в тясно сътрудничество с водещи специалисти от САЩ, Великобритания и Скандинавските държави в областта на ранното детско развитие. В началото тя се занимава с деца с проблеми. Окуражена от постигнатите отлични резултати и осъзнавайки необходимостта да се върне естественото в начина на отглеждане на децата, започва структуриранe на програмата КиндиРу.

Кои са основните насоки на развитие, върху които акцентира програмата?

Съвременните деца прекарват много време в статично положение, често пред екран, и много малко време в игри и движение. А детето, което се движи, е детето, което научава. Така се постига сензорно – моторната  интеграция на мозъка и тялото.

Как протича едно занимание по програмата КиндиРу?

Всяко едно  упражнение в час е насочено към постигане на тази сензорно-моторна интеграция. Интензитета, честотата, продължителността имат значение. Всеки следващ КиндиРу час надгражда предходния, заниманията и повторенията в къщи подпомагат по-бързото постигане на положителните резултати. Децата имат нужда от движение, тъй като то им осигурява възможности за стимулиране на развиващите се невронни връзки в мозъка; стимулиране на сетивата; учи ги как да използват мускулите, които контролират движенията на тялото; координира окото и тялото да работят в синхрон; научава ги да разрешават проблеми; не на последно място – развива езиковите им способности

Какъв ефект забелязвате върху децата? А върху придружаващите ги родители?

Приемам КиндиРу като моя мисия, затова влагам цялата си енергия в подкрепа на родителите, които посещават часовете. С тях работим в екип, защото, ако родителят не разбере какви са корените на програмата и какви са целите, които гоним, резултатите ще са незначителни. А не това е целта. Нашето общество се нуждае от „бунтари”. От уверени и смели интелектуалци, които да имат силата и постоянството да се изправят и да заявят себе си. Да са независими и способни. Това може да се постигне, като подпомогнем бебетата и малките деца в пътя им на опознаване на тялото си и неговите възможности; къде се намира тялото им в пространството и какви са неговите възможности. Човешкият капацитет след раждането е невероятен. Само трябва да подскажем на мозъка, че имаме нужда от колкото се може повече от неговите възможности, за да не ги „приспи”и ние никога да не можем да ги използваме. Това става чрез опита, стимулациите и всичко което правим в часовете. Смело мога да кажа, че променям съдби- не само на децата, но и на родителите. Родителите се научават да „чуват” всичко, което децата им казват- вербално или не, което е предпоставка, че ще се водят от устрема на децата си в бъдеще. Разбира се, винаги има процент родители, които посещават няколко часа и се отказват поради една или друга причина.

Казвате, че корените на успеха са в първите 5 години от живота. Какво е важно да се случи в първите 5 години от развитието на детето?

Трябва да върнем децата си до естественото, до природата. Да общуваме с тях още от първият ден след раждането. Тук не говорим да загубим себе си, а активно да използваме времето, което имаме с тях в игри и смях, защото всяка минута е важна за тяхното развитие. А знаем, че децата учат най-лесно чрез игри. Какво се случва на практика?

Ние се раждаме с голям капацитет, който обаче трябва да бъде „отключен”. Мозъкът заема главна роля, защото той обработва информацията- от външната и „вътрешната” среда. В началото на живота ни, мозъкът обаче „няма информация” и ние трябва да го „научим”. Природата се е погрижила като ни е дала т.нар. вродени рефлекси, които се залагат още през първите седмици на бремеността и се проявяват в първите мигове, дни и седмици след раждането. Тези вродени рефлекси са безусловни, т.е. те се случват независимо от нашата воля. Представляват реакция на нервната система на стимул, който възниква в нашия организъм или извън него. Те са основата върху която започва да учи мозъка. Колкото повече стимули, толкова повече нервни връзки се изграждат и информацията започва да протича все по-бързо до мозъка, съответно той се научава и рефлексът, най-общо казано „заспива”, т.е. мозъкът вече е в контрол на тялото. За усвояването на съответното движение, което носи даден рефлекс, е необходимо време. Усвоеното се използва за надграждане и така „слой след слой”. С други думи, „ученето” е процес базиран на сензорно –двигателна и физиологична основи. Един от учените, които изучават мозъчните клетки и неврологичната стурктура на мозъка- Баронеса Сузан Грийнфилд, твърди, че:

  • Се раждаме с милиарди нервни клетки;
  • Като трупаме преживявания и опит нашите мозъчни клетки започват да си взаимодействат и да формират мозъчни връзки;
  • Постепенно и чрез повторение тези мозъчни връзки стават като междуградските пътища, после се разрастват като магистрали – големи, здрави и бързи.

Основен принцип е надграждането, тоест работим за усвояване на съответното умение, като  установяваме съответните връзки в мозъка. След като умението е усвоено, се преминава към усвояване на следващото. Чрез модела – опит, практика, повторение  детето е в състояние да изпълни това умение автоматично, без да се замисля. Тази автоматичност при изпълняване на движения им позволява да извършват по-сложни действия и да мислят по-комплексно.

В днешно време ние сами ограничаваме възможностите на развитие на мозъка на нашите деца:

  • не им осигуряваме пространство да играят и то да се движат играейки;
  • не им осигуряваме оборудване,което насърчава движение – а техника, която не стимулира движението;
  • Смятаме, че не е сигурно те да играят навън;
  • Бебетата и децата ни са подложени на много екранно време и съответно на много време, в което седят;
  • Все повече ги караме с кола, не вървим с тях, те не могат да скачат, да бягат на воля;
  • Не поставяме бебетата по коремче, а ги слагаме във всякакави устройства и седалки,които не стимулират движение;
  • Проблеми в храненето, в емоционалната и социална стабилност, незнание на родителите, социални проблеми и др.

Целта е да се работи за развиване и  увеличаване на паметта и уменията за учене; творческо мислене, въображение и интуиция; интелигентност; внимание и контрол на поведението; психично здраве

Като специалист, който работи активно с деца, какви са Вашите открития и осъзнавания за детския свят?

О, детският свят е вълшебство, привилегия, светлина. След повече от 15 години търсене на „зрънцето”, от което пониква здравият и осъзнат човек, мога да кажа, че го открих не просто в детството, а още по-рано- в зародиша. Защото всичко започва преди зачеването. Днес все повече се говори за епигенетика и от опита ми до сега, както в работата, така и в личен план, зная, че здравото зърно е онова, което е съхранено в най-благоприятната за него среда, посято е в още по-благоприятна и има свобода в развитието си след това- свобода в движенията. Всичко се постига, когато бебето има емоционална и социална стабилност. Всеки миг, в който аз съм с „моите” деца, аз се трансформирам. Потапям се в реалност, която смятам, че трябва да се научим да отстояваме. Защото здравото общество, не е материалното, а способното, щастливото, творческото….

Ще ни подарите ли игра за бебета, която родителите може да приложат у дома?

Едно от основните упражнения за бебетата е да се поставят по корем. В първите дни от живота, това може да бъде върху гърдите на родителя. След това върху предмишницата и на пода. Важно е да се поставя на пода и да му се осигури игра с топка например, която да кара главичката да се движи. Много танци, които стимулират и развиват вестибуларния апарат. Реално всички упражнения, които правим в КиндиРу са насочени към занимания вкъщи. Но са разделени, в зависимост от неврологичното развитие на детето.

Какво да очакват родителите от лекцията Ви на предстоящата Академия за родители?

Всичко, което съм изложила в текста по-горе, както  и повече конкретика, ако има интерес и въпроси от родителите.

1 Коментар

  • Публикувано 09.02.2018

    Дафинка Парталска

    Благодаря за ценната информация!

Изпрати коментар

Подобни публикации