Възможностите на ненасилствената комуникация за родителите и учителите, интервю със Зорница Трифонова

Зорница Трифонова e обучител по ненасилствена комуникация  и емпатично общуване към Communication Academy. Водещ e на програми за деца, тийнейджъри, родители и учители. Майка e на три деца. Заедно с това e и жена, която търси начини и възможности да изразява себе си и да следва мечтите си, да се вдъхновява и да бъде вдъхновител, да се учи  и развива във всеки възможен момент. „Силно вярвам в потенциала на хората и възможността да изживяваме живота си пълноценно. В ежедневието се стремя да подкрепям родителите и децата, да бъдат по- осъзнати и свързани с важните за тях неща в живота.“ – обяснява тя.

Зорница, какво те мотивира да станеш част от Communication Academy?

Когато минах през първия си курс по ненасилствена комуникация, аз разбрах, че това е моят начин на общуване и свързване с другите. Бях нетърпелива и започнах да го прилагам в ежедневието си. Като родител виждах, колко е ценно и полезно подобно знание и умение за изграждане на силна и подхранваща връзка с децата.  Виждах как  ненасилствената комуникация ми помагаше на мен и исках да споделя това с други родители.  Заедно с това виждах и колко много е нужен подобен подход в детската градина и училище.  С радост и благодарност приех поканата на Еми Илиева, която е създател на Communication Academy,  да стана част от екипа. През курсовете, програмите, семинарите, обученията и личните срещи успявам да предам ценностите на ненасилствената комуникация и емпатичното общуване, в които силно вярвам и които се стремя да живея.

Каква е същността на ненасилствената комуникация?

Същността на ненасилствената комуникация е в осъзнатото и обогатяващо общуване, в което хората се срещат и свързват на ниво емоции и потребностти. Общуване, в което  критиките, преценките, осъжданията, вината и съветите са заменени от изслушване, емпатия, взаимно уважение и зачитане. Според теорията на ненасилствената комуникация, всяко наше действие и поведение са следствие от нашите потребности. Естетственият  стремеж на всеки човек е да задоволява по един или друг начин потребностите си.  Важно е да отбележим,  че е нужно да се прави разлика между желанията, които са нашата представа как можем да задоволим потребностите си и самите потребности. Те по своята същност са универсални и могат да са физически или базово – храна, вода, въздух, подслон, защита, здраве и духовни – свързване, приемане, любов, изразяване, зачитане, отстояване, заявяване, знание, близост  и т.н. От своя страна, емоциите са начинът да се свързваме с другите, да градим връзка. В ненасилствената комуникация се счита, че нашите емоции са следствие на потребностите ни, а не на външни фактори. Ако потребностите ни са удовлетворени, ние преживяваме положителни емоции, а ако не са удовлетворени – отрицателни, напр. ядосваме се, защото имаме нужда от повече съдействие; тъжни сме, защото искаме да се цени приносът ни; радостни сме, защото виждаме резултати от действията си; доволни сме, защото вечерта с децата е била спокойна. Това разбиране рязко променя схващането, че другите или ситуациите са причина за емоциите, които изпитваме. Те може да са катализатор, но истинската причина е в нашите потребности. Когато разберем това имаме възможност да поемем отговорност за живота и действията си.

Самият метод  е създаден от американския психолог д-р Маршал Розенберг и включва използването на 4 стъпки при изразяването и изслушването, които имат за цел отправянето на ясни послания и намаляване на фините форми на насилие в думите, което като резултат води до намаляване на конфликтите и неразбирателствата.  Фокусът ни, когато включваме метода в ежедневното си общуване е да подобряваме комуникацията и свързването си с другите, а не да го използваме като стратегия да ги накараме  да направят каквото ние искаме или да ги манипулираме.

Централно място в ненасилствената комуникация се отделя на емпатията, която е естествено заложена в  човешката ни същност, но е необходимо целенасочено да развиваме и практикуваме, както към другите, така и към себе си. Тук под емпатия разбираме умението зад думите и действията да разпознаваме емоции и да ги свързваме с техните корени- потребностите.

Как ненасилствената комуникация и емпатията те подкрепят в ежедневието ти като родител?

Откакто се срещнах с метода, той стана верен мой помощник в ежедневието ми.  В началото бях насочила вниманието си към това да изслушвам децата си и да ги подкрепям да се изразяват, чрез емоции и потребности. Това  ми помага да разбирам какво се случва с тях, да си „превеждам“ думите и поведението им, да ги насочвам, когато са объркани или в силна емоция, да не  приемам лично реакциите им, зад всяко „Не“ на моя молба към тях да виждам „Да“, което те казват на своята потребност. Стремя се, когато се изразявам, да използвам емоции и потребности, така че и те да ме разбират по-добре и по-ясно. Това ми помага да градя стойностна връзка с тях и да ги уча на този начин на общуване.  В семейство, в което има повече от едно дете, както е в моето, конфликтите между децата са ежедневие. Тук на помощ отново идва ненасилствената комуникация,  за да може всеки да бъде чут и разбран и да се намерят решения, с които и двете/трите страни да са доволни. Изключително вдъхновяващо и зареждащо за мен е да видим как една караница се трансформира в близост, как едно неразбирателство прераства в свързване между децата. През последните години,особено след като се роди третото ми дете и ангажиментите ми  станаха много повече, си дадох ясна сметка, колко е ценно и подкрепящо да зачитам емоциите си, да дефинирам ясно потребностите си и да се стремя да ги удовлетворявам. Защото е трудно да сме емпатични, разбиращи, уважаващи и зачитащи децата си, ако не сме се погрижили първо за себе си и не живеем живота си в синхрон с потребностите си.

Как може да ни помогне ненасилствената комуникация в периодите на преход на детето?

Практикувам този вид общуване с децата си от близо 9 години.  За това време успях да премина през различни периоди от живота им  -от раждането до пубертета. Всеки от тях изпълнен с различни предизвикателства. Когато детето преминава през преходен период, основното е да сме на разположение, за да можем да го чуем. Да присъстваме за него с цялото си внимание, насочено към неговите преживявания, а  не към нашите мисли, преценки, идеи и представи. В чистото присъствие можем да чуем истинската емоция и потребност. Да усетим страха, объркването, нетърпението, безсилието, ентусиазма, вдъхновението, радостта  и да ги свържем със сигурност, яснота, действие, помощ, успех, постижение, развитие, независимост, зачитане, самостоятелност и т.н. Едва когато изслушаме детето и сме дефинирали потребностите му, можем да търсим начини как да го подкрепим, в противен случай бихме му предложили или дали нещо от което не се нуждае и което няма да му помогне в този момент.

А помага ли ненасилствената комуникация в това да помогнем на децата да се научат да управляват емоциите си?

Ако под управление се има предвид да подтиснем емоцията или да и забраним да съществува, това по никакъв начин не е здравословно и подкрепящо децата. Можем да управляваме начина, който избираме да изразим емоцията, но не и самата нея. Емоциите се зараждат в нас и имат цел и мисия, да ни свържат с важните за нас потребности. Колкото по-интензивна е една емоция, толкова по-силна е потребността, която стои зад нея. Колкото по-често повтарящо се е едно поведение, толкова повече има нужда да му се обърне внимание. Когато децата преживяват силна емоция, е добре да им помогнем да я регистрират, да я разпознаят и назоват, а после да ги насърчим да я свържат с потребност. Това ще помогне на детето да вижда връзката между емоция и потребност, да разбира защо преживява едно или друго. Назовавайки и позволявайки на емоцията да съществува, тя намалява интензитета си и вече не е толкова силна. Подтискането и игнорирането я разпалват още по-силно. Когато сме изслушали детето, можем да го попитаме по какъв друг начин би могло да реагира или какво би могло да направи, за да задоволи потребността си.

Имате ли примери за приложение на ненасилствената комуникация в училище и в детската градина?

За щастие има вече доста примери за използване на ненасилствена комуникация в детски градини и в училища. Повечето места са алтернативни форми на обучение, като родителски кооперативи, свободни училища или занимални, но все по-често вдъхновени и мотивирани учители използват метода, работейки с децата в държавни или частни форми.

Какви обучения предлагате в тази посока?

Предлагаме различни форми, които откликват на нуждите на обучаващите се – присъствени, дистанционни, практически.  Всеки курс включва в себе си запознаване с теорията, индивидуална и групова работа, разглеждане на казуси, насоки за практически упражнения, които да подкрепят учителите, както в работата с децата, така и със самите себе си. Всеки, който има интерес може да се свърже с нас и да обсъдим какво обучение можем да предложим според конкретните му нужди. Много често ни търсят родители, учители или директори, които искат да обучим целият екип на детската градина, училището, занималнята. Също така обучаваме и учители от различни образователни форми в смесени групи, което е изключително ценно, защото обменят опит и идеи през своите практики.

Какви курсове предлагате за родители?

През този месец стартира един курс, който аз водя „По стъпките на емпатията“ и е насочен точно към родители.

Скоро предстои да бъде достъпен за свободно гледане филм за приложението на ненасилствената комуникация. Как препоръчвате да се използвя от родителите и педагогическите екипи?

През месец февруари, за първи път в България беше представен филмът „Ненасилствена комуникация в училище“като част от фестивала „(не)Възможното образование“. Филмът представя нагледно как се прилагат принципите на ненасилствена комуникация при работата с деца в едно Датско училище. По изключително лек и практичен начин е представено как се разрешава конфликт между деца от предучилищна група и как тази ситуация е учебна за целия клас, като в дискусията са въвлечени всички деца. Също така има пример с момче в 6 клас, което има конфликтна ситуация със съучениците си и с помощта на учителя успява да разбере, какво го е провокирало да реагира и успява да идентифицира потребностите си. Момчето споделя за промяната, която настъпва в него след разговора, че е много по различно, когато никой не ти се кара, а те изслушва и как това му е помогнало да общува по-добре в бъдеще. Ценното във филма е, че освен ефектът, който има подобен подход върху децата, учителите също споделят, колко е ползотворно за тях самите прилагането на метода. Такива примери са изключително мотивиращи и вдъхновяващи и се радваме, че филмът скоро ще бъде достъпен за гледане с български субтитри през сайта на Communication Academy.

Макар че, филмът е с примери от училище, съвсем спокойно може да бъде използван от родителите. Принципите и стъпките са едни и същи и подобен разговор може да се води и само с едно дете. Филмът  може да е полезен, както за родителите, които никога не са се запознавали с метода, за да ги вдъхнови, така и за тези, които вече го прилагат  с децата си.

За учителите, горещо препоръчваме да гледат филма със своите колеги. Изключително ценно би било, ако след видяното те дискутират, какво ги е впечатлило, какво биха си взели за своята практика, как могат да приложат примерите от филма със своите ученици, как могат самите те да се подкрепят, за да са по-успешни в работата си. Нашият екип с радост би приел покана за участие в подобна дискусия, като така ще можем да споделим опит и знания. Всеки който иска да ни покани за съвместно гледане на филма и дискусия, може да ни пише на: z.trifonova@communication-academy.eu