Възприемат ли децата нашия модел на поведение
Едно проучване. Спалня. Деца и родители.
Извод: децата са проекция на нашите действия, а не плод на препоръките ни как да живеят живота си.
Психолозите са категорични, че децата не изграждат характера и поведението си на база съветите, предоставени от родителите им, а на примера, който ежедневно получават от мама и тате. За съжаление, действията са тези, които оказват емоционален натиск върху психиката на детето, а думите, обикновено придобиват по-важно и осъзнато значение след зряла възраст. Именно поради тази причина, в много случаи, експертите съветват родителите първо погледнат навътре към себе си, ако детето им проявява агресия, изпада в депресия или има странни навици, и чак тогава да се замислят дали проблемите не се дължат на някакво медицинско обяснение.
Факт е, че децата не просто възприемат модела ни на поведение, но и го трансформират в своя собствена мярка за подражание, преминаваща от ежедневни постъпки до изграждане на цялостния образ, на личността. Как точно се получава тази проекция, бихме могли да ви опишем подробно и с научни термини, но това едва ли е най-добрият начин за разбиране. Обратно, учени доказаха връзката между поведението на родителите и това на малките деца с един просто експеримент. Те организираха проучване, в което нагледно се показа, че спалните навици (включително и тези за почивка) на родителите неизменно преминават и към децата. А това е най-простичкото доказателство, че децата наистина възприемат и копират нашия модел на поведение. Ето подробности от проучването.
Децата с родители, които живеят постоянен под стрес и динамика, нямат здравословен сън
Защото тези родители, обикновено, си лягат в 5 различни часови зони от деня през цялата седмица. Много често, мама работи до късно, а татко става твърде рано. Всичко това обърква режима на детето, дори да го накарате да си ляга всеки ден навреме, след Лека нощ. Детето инстинктивно ще търси мама късно вечер и ще бъде травмирано от факта, че всяка сутрин татко го няма.
Родителите, които си лягат отделно или на различни места (заспали от преумора или поради други причини) всяка вечер, възпитават деца, изложени на риск от слаба нервна система
Според проучването, 84% от родителите, които не се интересуват колко добре проветрена е спалнята или доколко практични са наличните матраци на домашните легла, дават лош пример на детето. То не възприема съня като физиологична нужда, която трябва на всяка цена правилно да бъде задоволена – като храненето и пиенето на вода – а напротив: създава си навик да пренебрегва медицинската полза от почивката. В крайна сметка, липсата на качествен сън започва от ранна детска възраст да убива нервни клетки в организма на детето. То става стресирано, трудно се справя с повече задачи наведнъж, емоционалната нестабилност също е вероятна.
Забраненият достъп до спалнята на мама и тате е затваряне на вратата в тийнейджърска възраст
Родителите, които търсят често усамотение от детето и не желаят то да ги притеснява, когато са в спалнята си (търсейки почивка след уморителен ден или поради оправданието, че техните матраци са нови и детето може да ги изцапа), рискуват да бъдат подложени на същото след няколко години. Това са деца, които в тийнейджърските години ще затворят вратата – и буквално, и преносно – на своите родители. С две думи, забраненият достъп ще се проектира като последващо действие в пубертета под формата на скрито, тихо отмъщение, а пътят назад ще е доста сложен
Макар и само с три примера, вече виждате нагледно как родителският модел на поведение не само може да изгради личността на детето, но дори и да го травмира, без да подозирате. Отнасяйте се с децата си разумно, с чувство, но и с идеята, че някой ден те ще са родители като вас.