Въображаемите приятели трябва ли да се притесняваме?

Въображаемите приятели трябва ли да се притесняваме?

Сигурно и Вие имате опит с въображаемия приятел на детето си? Казвали са Ви да не стъпвате някъде, за да не го нараните. Или са Ви молили да му сложите чиния на масата. Или изведнъж сте научили, че имате още едно дете, за което не подозирате, но то не е дошло с Вас на разходка, защото е останало да гледа телевизия. Или че играчките са пръснати не от кого да е, а от самия Дракончо.

Не е рядкост децата да си измислят приятели. Според изследване на университета във Вашингтон около 65% от децата до 7 годишна възраст имат измислени приятели. Те може да са хора, животни или фантастични герои. Може да са „оживели“ играчки или да са невидими, освен за детето. Да се явяват поединично или като група.

Те са толкова живи в съзнанието на децата, че могат да Ви ги опишат подробно как изглеждат и какво правят. А те могат най-различни неща: може да правят бели из къщата, да са сърдити, да не идват когато ги викаш, да са шумни, да играят заедно с детето Ви, да му правят смешки, да му правят компания докато се храни, да пеят песни, да разговарят и какво ли още не. Интересното е, че проучване сред деца с въображаеми приятели показва, че те напълно съзнават, че тези приятели са измислени и не съществуват в реалността.

Защо децата си измислят въображаеми приятели?

На първо място е важно да се отбележи, че наличието на въображаем приятел не означава наличие на проблем. Напротив, деца, които си измислят другарчета имат богато въображение, по-малко се срамуват, по-лесно вникват в чужда гледна точка, по-усмихнати са и  са добре включени сред връстниците си. Освен това, по-лесно развиват социални умения и по-бързо развиват речника си.

Въображаемите приятели дори помагат на децата да се справят с определени трудности, с възникнали страхове, несигурност и дори да изследват различни подходи и идеи към една и съща ситуация – „Аз ще направя така, но Дракончо ще постъпи по друг начин“.

Какво да правим, когато ни запознаят с въображаемия приятел?

Бъдете спокойни и се насладете на възможността да научите още нещо интересно на границата на приказното и реалното. Задавайте въпроси на детето, за да научите повече за въображаемия му приятел – как изглежда, какво обича да прави, какво прави в момента, какво мисли за това или онова.

Ако Ви съобщят, че въображаемият приятел е разхвърлял навсякъде, то спокойно обяснете, че сега двамата трябва да почистят.

Следвайте детето, не е необходимо да правите нещо специално и различно. От отговорите и реакциите на детето, от моментите, в които въображаемият приятел се явява, може да научите много за настроението на малчото, за страховете му, за желанията му, намерения му, за интересите му.

Колко време остава въображаемият приятел?

Обикновено със започването на училище, изчезват и измислените приятели. Има данни обаче, че и по-големи деца и дори възрастни хора продължават да имат въображаеми другари. Това разбира се, не е повод за притеснение.  Въпросът, който е важен е доколко въображаемият приятел, ако го има и в училищна възраст, пречи на социализацията на детето, дали го отделя от другите деца, дали му пречи да се впише в детската група. В такива ситуациации се консултирайте със специалист.

Изпрати коментар

Подобни публикации