Грешка ли е да контролираш детето?

Госпожа О: Във въпроса Ви виждам два подвъпроса, на които ще се опитам да отговоря.

Трябва ли да обясняваме на детето си кое е правилно и кое не?

Родителят е посредник между детето и света и като такъв е призван да въведе детето в този свят и неговите правила. Факт е, че има допустимо поведение и недопустимо такова. Има също поведение, което може да ни доведе до риск за себе си или другите, или до изолация от околните. В този смисъл отговорът е ясен и категоричен – детето има нужда от правила и има нужда му се обяснява кое е приемливо и кое не.

Правилата дават възможност на децата да се ориентират в света (Оглеждаме се, когато пресичаме! Преминаваме на зелен светофар!) , взаимоотношенията между хората (казваме: „Здравей!“, „Извинете!“, „Благодаря!“), а освен всичко друго способстват за усещането за сигурност, предвидимост и ред (Мием си ръцете преди хранене!)

Въпросът е как се въвеждат правилата. Често избираме най-лесния вариант като просто казваме на всичко непримливо „НЕ!“. Това обаче не е достатъчно, а и децата не учат много при този подход. Затова се препоръчва да формулираме правилата позитивно, с което да помогнем на детето да разбере не само какво да не прави, а какво може да прави като алтернатива и защо е важно да постъпва така. Например, вместо: „Не крещи!“, кажете: „Моля те говори тихо. Всичко хора в автобуса искат да се чуват какво си приказват. Ние също.“ Вместо: „Не му бъркай в очите!“, кажете: „Избягваме очите, защото може да ги нараним. Ако искаш да го погалиш, погали го по ръката!“.

Обяснете на детето кога забранявате нещо, защото е опасно. За по-малките деца дори може да въдетете знак за опасност- два кръстосани показалеца – и винаги, когато детето прави нещо опасно, ясно и категорично да кажете: „Стоп, опасно!“, да покажете знака и след това да обясните защо забранявате.

Правилата трябва да са смислени, разумни и логични. Безразборното ръсене на правила затормозява децата, обърква ги и естествено ги води към това да не ги следват. Ако забраните тичането вкъщи, очевидно въвеждате неразумно стриктно правило, срещу което ще има бунт. Ако искате от 2 годишно дете да си прибира само играчките, без напомняне от Ваша страна, очевидно не сте съобразили правилото с възрастта му и сами ще си причините главоболия с прилагането му.

Правилата трябва да уважават детската личност и нейното право на избор. Учете децата да правят избор. Включвайте по-големите деца в договорянето на правилата. Това ще им помогне да израстнат като отговорни хора.

Грешка ли  е да контролираш детето си?

Безпорно прилагайки правила, ние като родители контролираме тяхното спазване, най-малкото защото по-този начин гарантираме безопасността на детето, неговото здраве и нормално израстване и развитие. Контролът обаче трябва да е в разумни граници. Ако сме твърде ограничаващи или закрилящи, ще лишим детето от това да поема собствени рискове и да носи отговорност за решенията си. Нашата задача като родители е да преценим кога е задължително да се намесим и кога можем да оставим детето да придобие собствен опит. Има правила, които ако не се спазват, настъпват логични последици с невисок риск, при които можем да позволим учене чрез опита – примерно, ако не измием чиниите, скоро няма да има в какво да сервираме храна. Ако не отидем навреме на гарата, ще си изпуснем влака. Определено такива логични последици, въпреки многобройните напомняния преди това, безпогрешно учат човек какво трябва да направи следващия път.

Важно е да научим децата си да бъдат отговорни, да могат да взимат решения и да обмислят последиците от тези решения. Ако само ние сме тези, които следят за спазването на правилата, ако само ние контролираме, ги лишаме от умението за самоконтрол и самопреценка.

Успех!