Да насърчим ученето на децата с експерименти и въпроси

„Мамо, мамо, камъните потънаха!„, крещи детето във възторг от новото си откритие.

„Защо през нощта е тъмно?“

„Защо сянката се движи?“

Децата са естествено любопитни и всеки ден правят безкрайно много открития. Как ние като възрастни можем да подпомогнем ученето им?

Много често откритията на децата ни се струват толкова очевидни, че ги подминаваме с миловидна усмивка, с която просто изразяваме радостта си  спрямо действията на малкия изследовател. Но може да приложим и друга стратегия.

Ако за детето наистина е толкова вълнуващо откритието, че камъните потъват, то нека да го провокираме да проведе експеримент, с който да научи повече по въпроса. „Колко интересно! А можеш ли да намериш предмети, които не потъват, а остават на повърхността!“ Един такъв подход вероятно ще доведе до търсене и изпробване на всякакви предмети и накрая детето ще забележи, че действително едните потъват, а другите не. Не бързайте да давате отговор защо  това е така. По- скоро помогнете на детето само да организира впечатленията си в извод като му задавате въпроси. „Защо според теб камъкът потъва, а топката- не? Какво е различното между тях?“ И отворете прозорец за още търсене. Пластмасовата паничка нe потъва, но как можем да направим така, че да потъне?

Насърчете детето да отговаря на въпросите си като експериментира и наблюдава. Лесно е да изсипем една кофа факти, но от това ползата не е голяма. Голяма част от тях ще бъдат забравени след време, а и научните теории не са особено интересни. Интересно е откривателството и възможността сам да издигаш хипотези и да проверяваш. Това създава и модел на учене, който със сигурност ще остане в главите на децата и ще поддържа любопитството и любознателността им в бъдеще.

„Защо сега е нощ? Нека заедно да разберем!“ Запалете една настолна лампа в тъмно помещение и сложете пред нея една топка. Какво се случва? Какво ти прави впечатление? Цялата топка ли е осветена или само тази част, която е пред лампата-слънце? Виждал/а ли си слънцето през нощта? Какво го кара да изчезне? Как денят отстъпва на нощта? Кога нощта си тръгва? 

Има въпрос за сянката? Чудесно, нека да я изследваме! Излезте навън и експериментирайте с различни предмети. Саксията хвърля сянка – нека детето да я очертае, за да провери дали сянката се мести. Какво още се мести заедно със сянката? Кога става по-дълга, кога по-къса? Ако построим къща от кубчета, как ще изглежда сянката на постройката. Ако добавим рамки с цветен прозрачен полиетилен как ще изглежда сянката? А ако залепим различни цветни хартии и найлони на прозореца? Когато се движим ние, движи ли се и тя? Като знаем вече толкова за сянката, да си организираме театър само от сенки!

Как се получават цветовете? Организирайте мини лаборатория с много чашки с вода и боя, за да може малките химици да смесват и откриват как се получават различни нюанси.

Да, важно е за целите на експериментите да осигурим различни материали, които да провокират у детето още и още въпроси и посоки на търсене. Бъдете до него, слушайте го, оставете го да Ви води, а Вие просто подпомагайте пътя му с въпроси, с които да задълбочи проучванията си и да структурира обясненията си.

Насърчавайте наблюденията с лупа и фотоапарат в ръка. Има въпрос за мравките или пеперудите? Какъв по-хубав начин от това да се наблюдават в градината или парка. Какви са впечатленията на детето? Какво е открило? Какво е научило?

Ученето може да се стимулира и с показване на видео. Това е форма на наблюдение, с която спестявате хиляди километри и веднага може да се пренесете в пустинята, да се спуснете на океанското дъно или да се изстреляте в Космоса. Но не спирайте дотук. Предложете след това на детето да направи един мини свят, базиран на впечатленията му от видеото – Слънчевата система, направена от пластелин, една пустиня в кутия или океан в леген, където може да разположи фигурки на характерните обитатели (продават се в детските магазини за играчки).

Използвайте наблюдението на децата, за да провокирате творческото мислене.

Забелязали са, че слонът има хобот? А ако те имаха хобот, какво щяха да направят?

Детето рисува със зелен цвят. Какво си мисли или чувства, докато го гледа?

Какво би потърсило в морето, ако можеше да плува като рибите?

Къде би отишло, ако можеше да лети като птиците?

Такива въпроси не просто карат децата да Ви посочат, че знаят или разпознават нещо, а ги води напред в ученето, във въображението, поставянето и решаването на проблеми.