Да обърнем внимание на детето

Много родители се чудят защо децата им не си говорят с тях. „Как беше училището?“ – „Добре„. Или „Какво се е случило?“ – „Нищо„. Родителите често смятаме, че това е само етап, през който децата преминават – че това е нещо, което се случва вътре в детето. Рядко допускаме, че има нещо, което правим или пък не правим и което пречи на децата ни да говорят с нас.

Ако не отделяме време да слушаме децата си, те израстват с чувството, че ние, техните родители, както и учителите, не се интересуваме наистина от тях; че това, което чувстват, не е много важно за възрастните; че тяхното мнение всъщност не се зачита. Това не е маловажен факт, а всъщност е изключително важно, тъй като начинът, по който са се отнасяли с нас като деца влияе съществено на останалата част от живота ни.

Да бъдеш изслушван, разбран и приет, са основни нужди, които всички ние имаме.

Децата знаят кога наистина се опитваме да разберем какво мислят и правят разлика между това и случаите, когато общуваме с тях повърхностно, без да се опитваме да вникнем в същината на детското послание. Знаят, че когато искаме наистина да ги чуем и разберем, ние им даваме цялото си внимание. Следващата история, разказана от австралийския обучител по програмата на Д-р Гордън, Робърт Перейра, илюстрира силата на вниманието към децата по един много драматичен начин.

„Бях помолен да говоря с 8-годишни момчета в едно средно училище в Южен Уелс. Реших да започна разговора, споделяйки с момчетата едно изследване на училищните резултати от 2005 г., в което се казва, че момичетата са по-добри от момчетата в 35 дисциплини, а момчетата са по-добри от момичетата само в една дисциплина. Помолих момчетата да ми отговорят защо според тях това е така? Първият отговор беше: „Защото, ако едно момче е добър ученик, ще му се подиграват!“

Попитах ги какво имат предвид под „когато той е добър ученик“. Ето какво ми отговориха момчетата:

• умен е
• чете книги
• чете книги през ваканцията
• отговаря на куп въпроси
• пише си домашните
• завършва в срок поставените му задачи
• не се забърква в неприятности
• сяда на предните чинове
• отговаря на въпросите правилно
• добър е по езици и по математика

 За всяко едно или някое от тези поведения момчето може да бъде наречено „зубър“ или дори „гей“.

„Никое момче не иска да бъде наричано по този начин. Е, какво може то да направи?“ – попитах аз момчетата.

Едно от момчета отговори: „Вероятно ще се държи като по-глупав, отколкото е!„

Дискусията ни продължи цял час, а момчетата бяха изцяло съсредоточени. Бях им споменал в началото на урока, че в следващите 60 минути биха могли да променят идващите 5 години от живота си в училище. Съдейки по концентрацията на момчета, съсредоточените погледи, израженията на вина, но и на облекчение, изглежда постигах целта си.

Тъй като родителите непрекъснато спорят с момчетата си по отношение на домашните и учебните занимания, може би не успяват да осъзнаят по-дълбоките причини за съпротивата на синовете им. Като например страха да не бъдат отхвърлени; или наричани с разни имена; или тормозени…“*

Важно е да се отбележи, че в разговора си с момчетата Робърт не ги оценява, съди, критикува, анализира, поучава, учи или успокоява. Вместо това, той им отдава цялото си внимание, проявява истински интерес към тях и им дава да разберат, че ги разбира и приема такива, каквито са с истинските им чувства.

Представете си влиянието на този един час внимание върху бъдещия живот на тези момчета! Помислете за въздействието, което можем да окажем върху децата си чрез простия, но в същото време задълбочен акт на слушане, разбиране и приемане.

* Тази история е извадка от PET News, Родни Ейвърс, редактор и инструктор по програмата ТУУ (Трениране на Успешни Учители) в Австралия.

За дати на предстоящи обучения за Трениране на успешни родители по системата на д-р Томас Гордън следете карето по-долу.