Да поиграем красиво с мотивите от чипровските килими!
Представяли ли сте си, че детето може да играе не само с играчки, купени от магазина, а с такива, които са вдъхновени от нашето културно наследство. Искаме да Ви представим един от най- красивите български занаяти, който наскоро влезе в защитения списък на нематериалното културно наследство на Юнеско – чипровските килими и да ви дадем много идеи за игра, творчество и забавление с техните мотиви.
Възможност за това дава книжката за оцветяване „Пъстри килими“ на Цветелина Петкова, която представя седем мотива, от най-ранния период от развитието на килимите: канатица, каракачка, бибица, колото и други, всички носещи здраве, закрила и благоденствие на дома. Към всеки мотив има описание с неговото значение и приложен модел за оцветяване.
Авторката е изучавала занаята в художественото училище в Чипровци. Тя е чипровска снаха и казва, че е щастлива, защото се е изпълнила мечтата ѝ да е в къща, пълна с килими. „Вече 16 години се уча от една от най-опитните жени в занаята, свекърва ми Мара Лачина.“ Цветелина списва и блога: „Аз съм си аз. Чипровски килими.“, където показва свои разработки на мотивите със средствата на графичния дизайн. „Целта ми е да придам съвременен облик на традиционните мотиви и така да се доближат повече до модерния бит и интериор, да станат интересни за повече хора“. Цветелина участва със свои творби на Фестивала на килима в Чипровци, а също и в изложбатата „Чипровски килими. Традиции и съвременност“ в Националния етнографски музей в София.
Цвети, как ти хрумна идеята за книжката?
Идеята дойде от хората, които четат блога ми. Интересуваха се от мотивите на килима като отделни елементи, от тяхната символика и значение. Мотивирах се да издам книжката, защото последната книга –албум, писана за чипровските килими е от 60те години на Димитър Станков, издадена е в малък тираж и трудно се намира.
А защо се насочи към децата?
Занаятът може да бъде запазен само ако успеем да привлечем интереса на децата и то от най-ранна възраст. Реших, че книжка за оцветяване е добър начин да насоча вниманието им към красотата на килимите. Оцветявайки различните орнаменти, децата може да експериментират с цветовете, да вложат фантазия, да ги видят в различни съчетания и така постепенно и съвсем естествено да изградят усет за красиво, за хармония, за естетично, а най-хубавото е, че това става чрез един стар български занаят.
Вярвам, че книжката е интересна и за възрастните. Тя насочва към творчество, към експериментиране, всеки може да си вземе нещо от нея.