Да разкажем „Червената шапчица“ по интересен начин

Има много начини да се разкаже  една приказка – да се прочете от книжка или да ѝ вдъхнете живот като използвате различни техники.

Ето как Ви предлагаме да разкажете популярната приказка „Червената шапчица“.

Постройте заедно сцената

Подгответе сцената за разказване заедно с детето. Обяснете му какво предстои и че имате нужда от помощ.  Преговорете какво Ви е нужно да се подготви – къщи, дървета, цветя, фигурки на героите и т.н. като задавате въпроси на детето, с които да си припомни важни моменти от приказката.

Използвайте подръчни материали – платове, конструктор, картон, дървени блокчета, фигурки, камъчета… Давайте на детето задачи според възможностите му и го попитайте какви идеи има как да се изработят отделните елементи. По-малките, макар и да не могат да участват активно в строене, изрязване и оцветяване, вероятно ще се забавляват да Ви наблюдават какво правите и да обясненията Ви.

Умален свят

Подредете елементите на пода като се опитате да създадете един умален модел на света, в който живеят героите. Това помага на децата да изградят цялостна картина за приказката, да си представят всички елементи и как са разположени един спрямо друг, а самото изграждане с подръчни материали развива фантазията им, уменията за планиране, както и фината моторика на ръката.

Постройте къщичките на Червената шапчица и на нейната баба. Ако на детето строенето му доставя удоволствие, може да изградите и цяло село.  Добавете дървета, пътища. Отпуснете фантазията си – изобразете река, мост, цветя, пасящи животни: крави, прасенца, коне… Насърчавайте по-големите деца (над 3 години) да дават предложение кое къде да се постави, а Вие ги насочвайте с въпроси: „Къде ще сложиш къщата на бабата? Близо ли е, далеч ли е? Струва ми се, че ако е тук, на Червената шапчица няма да ѝ се наложи да мине през гората.“ Всяка една ситуация от подготовката и разказването на приказката е повод на детето да учи, да анализира, да си изяснява взаимовръзки. Бъдете готови и за нетрадиционни отговори от страна на децата, та дори и да скрият вълка, за да не изяде Червената шапчица.

Включвайте детето с конкретна роля

Ако детето вече говори свободно, дайте му възможност да си избере кукла и да участва в разказването на приказката. В началото може да е майката, в следващ етап от приказката да е вълкът, бабата – каквото избере. Подсказвайте му репликите или пък му задавайте въпроси: „Какво иска вълкът от Червената шапчица? Какво я попитал? Какво ѝ е казал?“ Дори предположенията на детето да не съвпадат с репликите на героите от оригиналната приказка, това няма значение. Със сигурност развивате езика на детето, учите го да отчита различни гледни точки, да се справя с различни ситуации и давате храна за въображието му. Такъв подход много помага на децата да следят хода на приказката, да се фокусират и не просто пасивно да слушат, а активно да я преживяват.

Ако детето има желание, може да изиграете отново приказката, като този път то избере да се превъплъти в други герои.

Предвидете музикално оформление

Пуснете като музикално оформление звуци от гората, за да е автентично преживяването.  Червената шапчица може да пее популярната песничка за себе си. Помислете и за други специални ефекти: ръмжене при приближаването на вълка, пукот (но в никакъв случай силен и стряскащ) от идващите ловци, скърцането на вратата на къщата на бабата и т.н.

Разказвайте с чувство

Започнете приказката с много чувство и нека всеки герой има собствен глас, интонация и характер. Импровизирайте свободно. По път Червената шапчица може да бере цветенца, да се спре да подскача на въже с приятелки, да се заиграе с малки зайчета, сърнички и т.н. Насърчете и детето да преправя гласа си и да използва правилната интонация, но без да превръщате това в основна цел. Децата откликват, когато  се почувстват ангажирани и им е забавно.

Приятно разказване!