Детето ми бута другите, когато иска да играе с тях и се тръшка, ако не стане неговата

Госпожа О: Благодаря за милите думи. Радвам се, че статиите са  Ви полезни. Сега на въпросите.

Оставам с впечатлението, че сте установили причината, поради която момчето Ви дърпа и бута другите деца на детската площадка. Както пишете, това е неговият опит да се заиграе с тях. Ако действително, това е причината, вярвам, че би му било полезно да види и чуе от Вас модел на запознанство или покана за игра, с който по-спокойно и уверено да се свърза с другите деца. Подайте му и конкретни реплики: „Може ли да играя с камиона?“, „Искам да играя с теб, съгласен ли си?“ и т.н. За да му е по-лесно да разбере, използвайте всяка конкретна ситуация от детската площадка, в която той реагира така или пък у дома използвайте куклите, за да разиграете етюди, в които той да види тези модели на поведение и какво въздействие имат върху другите. Питайте го и него какво иска да направи – това ще Ви е полезно и на Вас, а и на самия него, защото ще го учи да формулира потребностите и желанията си и така да търси начини за постигането им, които са приемливи и с уважение към другите.

Тръшкането е по-сложен въпрос. Едва ли има родител, който да не се притеснява от тази бурна и остра реакция на децата. Най- често това се случва навън, пред други хора и това допълнително причинява стрес на родителите. Оттук и трябва да започнете – не се притеснявайте от реакциите на другите- не те са важни в момента, а детето. В пика на емоцията, оставете детето – бъдете близо, готови за прегръдка, но му дайте пространство да се успокои. Опитайте се да разпознаете потребността зад тръшкането. Това не означава, че непременно трябва да я задоволите, но поне може да покажете разбиране и когато детето е малко по-спокойно, да му обясните защо не може да се случи това, което иска в момента. Назовавайте и чувствата му – ядосан, разочарован.

Когато детето е по-спокойно, помислете заедно за алтернатива. Целта не е да се наложи той или Вие, а да го научите конструктивно да заявява желанията си и да търси решение. Да, може играчката, която иска да не може да се купи на момента, но може да му предложите да пестите и да му дадете прозрачна касичка, в която да слагате останалите от рестото стотинки. Или при друга вероятна ситуация: „Виждам, че си разстроен и съжалявам, че се чувстваш така. Предлагам ти обаче, вместо да губим време в плач, да отидем да се попързаляме.“

Важно е да изградите доверителни отношения като превенция на това поведение навън. Когато детето се усеща чуто, а в същото време се учи да разбира и Вашите чувства и потребности, е по-вероятно в ситуация на разминаване на интересите, при конфликт, да стигнете по-бързо до детето си и да го успокоите. Да, в тази възраст децата все още не успяват да овладеят импулсите си, трудно управляват емоциите си, трудно схващат и идеята за търпениетои точно затова е важно да се отнасяте емпатично към него, за да може постепенно да се научи да се справя, за да имате път към него. Споделяйте и Вие чувствата си с него: „Притеснявам се, че в такива моменти, просто не знам какво да направя!“

Бъдете уверена в силите си да се справите със ситуацията. Както казах, другите не Ви интересуват. Важното е да не превърнете ситуацията в борба за надмощие. Ако детето системно усеща натиск върху себе си, то тези реакции, ще се увеличат. Наблюдавайте и Вашите собствени реакции. Какво правите? Как се чувствате? Успява ли детето да Ви „измъкне“, това което иска? Като си отговорите на тези въпроси, помислете дали бихте искали да промените нещо.

Повече за тръшкането може да прочетете тук.