Детето ми не иска да му чета. Какво да правя?

Госпожа О: Най-важното е да не оказвате натиск върху детето, защото това би го отдалечило още повече от книгите. Нормално е да има деца, които да са по-активни и да са привлечени от занимания, които предлагат повече движение и емоции. А и интересът към книгите минава през различни етапи.

Какво може да направите?

1. Закачете на стената картинки и ги обиколете една по една. Така ще използвате желанието за движение на детето в полза на четенето. Преминавайки бързо, обяснявайте какво вижда детето и четете. След време може да играете на „Тичай към…“: закачате картинки на стената и подавате команда: „Тичай към… мечката/ котката/трактора и т.н“, а то се отправя към тях и да пляска с ръка вярната.

2. Разходете се до зоологическата градина. Когато се приберете, покажете книжка с животни и седнете да я разглеждате. Подканете детето, но ако то не дойде, започнете да я разглеждате сам/а и да изразявате емоции като: „Еха, тази зебра е съвсем същата като онази в зоологическата градина!“ Вероятно е това да събуди любопитството на детето и то да се приближи.

3. Играйте с книгите. Оставете четенето за малко настрана. Постройте нещо с книжките, които имате., подредете ги по големина, пренесете ги от едно място на друго, дайте на детето да ги разгръща и т.н. Опитайте да отворите случайно на някоя страница и покажете какво има там. Нека сега детето да отвори някоя страница.

4. Ако детето не е заинтригувано от чужди истории, то направете книжка с история за него. В един албум съберете снимки от неговото ежедневие с по няколко думи под снимката: примерно „Играеш с топка.“ Ако през този ден, детето си е събирало листа или камъчета, приложете ги. Поканете го да участва, когато слагате нова снимка и му дайте да отвори страници, по свое желание.

Ако отпуснете въображението си, може да изрежете неговия образ от снимката и да го наставите върху интересни картинки като например: да стане космонавт в космически кораб и да кацне на непозната планета, където да се срещне с извънземни; да се озове на сафари в Африка, за да разгледа зебрите, жирафите, слоновете; да скача с парашут, да кара самолет и т.н. Всичко зависи от Вашето въображение и от интересите на детето, които може да облечете в хубави лични истории.

5. Направете необичайна книжка. В една кутия сложете картончета с картинки и няколко думи текст. Всяка следваща картинка може да е част от история, а може и да са случаен набор картинки. Вадете картончетата едно по едно и четете. Ако детето наистина много обича да се движи, на картинките може да има изобразени различни движения, които заедно да изпълните.

6. Нека детето да получи писмо (за деца над 2,5).  Разбирайки, че писмото е до него, детето вероятно ще поиска да му го прочетете. Изпращачът може да е Мечо, който моли детето за помощ. Съобразете сюжета и искането с възрастта, възможностите и интересите на детето. Ето една идея: Мечо пита дали котката е участвала в дърпането на ряпата в приказката „Дядо вади ряпа“, защото ако е участвала той трябва да ѝ прати подарък – бурканче с мед, по заръка на дядото. Дядото не помни, а котката си е изключила телефона и Мечо не може да се свърже с нея. Освен това Мечо си е загубил книжката и само и единствено Вашето дете може да му помогне.

Дали вече не тича към рафта с книжките да търси „Дядо вади ряпа“

7. При по-големите деца, може да започнете да разказвате приказка, не да я четете. На най-интересното, се направете, че не помните как продължава историята. Подканете детето да предположи какво става по-нататък, уж, за да си припомните Вие. Почудете се малко и вземете книжката, за да проверите заедно.

8. Инвестирайте повече в това детето да се почувства център на Вашето внимание, не книгата, дори това да означава повече да му разказвате истории, отколкото да му четете. Включвайте детето в историята – нека да ходи тромаво като Мецана, да издуха къщичката заедно с Вълка в приказката за „Трите прасенца“, да имитирате дърпане на ряпата от „Дядо вади ряпа“ и т.н.

9. Живи приказки. Подгответе си кукли за всеки от героите от приказката. Докато разказвате, нека куклата „говори“, да се „движи“ и да „общува“ с детето, да му задава въпроси и т.н. Така приказката оживява и децата са по-любопитни и ангажирани с историята.