Детето ми не яде, откакто тръгнах на работа

Госпожа О: Връщането на работа е сериозна промяна и за Вас, и за детето. Досега е било по цял ден заедно с Вас, а сега, макар и с баба си и братовчедка си, с която играе, средата му е много различна от тази, с която е свикнало и детето Ви вероятно изпитва стрес от тази промяна.

Всяко дете преживява стреса по различен начин. Някои деца отказват да участват в игрите, други плачат, трети са раздразнителни, четвърти забравят много научени умения и губят изградени навици и т.н. Отказът детето да се храни също е възможна реакция на промяната. Това не е бунт. Вероятно е детето да изпитва силна тревожност, когато се разделяте сутрин и да се засилва страхът му от изоставяне, което, както сама пишете, детето ясно заявява: „Повече няма да ме оставяте!“. Затова, когато е с баща си, нямате проблем – детето просто се чувства сигурно, спокойно и в свои води.

Тези преживявания и реакции на детето са нормални и добрата новина е, че тя постепенно ще свикне с промяната. Времето за адаптация към новата среда е много индивидуално и може да отнеме от няколко седмици до месец- два. За да се справи детето с това, трябва да инвестирате най-вече в неговото усещане за сигурност и предвидимост. Посланието към него трябва да е: „Мама и тате много те обичат, ще се върнат довечера. Не те изоставяме.“

В същото време е добре да проследите има ли съществени разлики в отношението към детето, които може да провокират поведението му. Примерно, как подхождате към храненето и игрите Вие в сравнение с майка Ви: какви ритуали имате, на какво е свикнало детето и т.н.. Това не означава, че майка Ви греши в нещо- просто за детето може да е несвойствен и различен начинът, по който тя подхожда и това да увеличава стреса. Децата обичат предвидимите неща, повтаряемостта, поредността на действията, игрите и режимът, с които са свикнали. Помолете майка си да наблюдава детето: кога става раздразнително, в кои моменти Ви търси най-много, какво го успокоява, какво казва и т.н.. Тази информация ще Ви насочи как най-добре да подпомонете процеса на адаптация на детето си.

Ето и някои възможни посоки на действие:

1. Създайте си сутрешен ритуал. Подгответе детето с позитивно очакване какъв хубав ден ще има с игри, приказки, разходки и т.н. Много е вероятно Вашия позитивизъм и спокойствие постепенно да се предадат и на нея. Обяснете ѝ, че целият ден ще остане с баба си и с братовчедка си. Кажете ѝ кога ще я вземете като използвате обяснения за време, които тя разбира – примерно, когато се събудиш от следобеден сън, след следобедната закуска и т.н. Стремете се да спазвате обещанието си. Колкото и да е трудно, това е важно, защото така детето ще изгради доверие към Вас и постепенно ще преодолее страховете си. Измислете си специален начин да си казвате довиждане – много любящ и много позитивен. Старайте се да излъчвате спокойствие и ведрост и в същото време да бъдете твърди и да тръгнете, когато стане време.

2. Дайте на детето си нещо Ваше – шал или какъвто и да е предмет, който тя емоционално да свързва с Вас. Кажете ѝ, че е специално за нея. Отпуснете въобпажението си и обяснете, че това е вълшебен шал и всеки път, когато тя го гушне, прегръдката ще стигне до Вас. Разбира се, това е само пример. Вие може да измислите история, според интересите на Вашето дете. Това ще ѝ помогне да преодолее тревожността през деня. Нека и тя да Ви даде предмет.

3. В зависимост от търпимостта на работодателя и заетостта Ви през деня, може да си определите време за чуване по телефона. Друг начин е да пишете писма със задачки, които майка Ви да ѝ чете. Съобразете задачките с възможностите и интересите на детето. В тези писма, задължително споменавайте колко много я обичате и че нямате търпение да видите рисунката, фигурката от пластилин, да чуете песничката и т.н.

4. Опитайте се да сте търпеливи към поведенческите промени на детето . Знаем, че е трудно родителят да остане равнодушен към отказа за хранене, но е по-добре вместо да я убеждавате да яде, да се опитате да ѝ създатете позитивни връзки за пребиваването у баба ѝ. Нека Ви разказва на какво са играли, къде са ходили, какво са правили, какво са видели, какво са научили и т.н. Целта е детето да преживее хубавите моменти отново, да погледне с позитивен поглед на деня си, да възбудите повече приятни чувства и усещания, а не толкова да се фиксирате върху проблема. Някои специалисти дори съветват бабата/гледачката да снимат моменти от деня, които детето да Ви показва вечер. Освен това, ако са рисували, закачете рисунката, ако са разучавали песен, нека да Ви я изпее. Детето ще е гордо да Ви покаже новите си умения и вероятно скоро да промени нагласата си към Вашето отстъствие.

5. Отделете специално време за игри и общуване вечер. Нека детето се почувства специално.

Успех!