Детето ми се бие в детската градина. Говоря му, но не знам дали осъзнава.

Нека разделим предизвикателството на две.

От една страна е случващото се в детската градина, където той посяга на други деца. В тази ситуация Вие имате много малко ходове, защото просто не сте там и съответно нито познавате контекста, в който възниква неприемливото поведение, нито имате възможност да го отработите. Това е отговорност на учителките, които са там на място. Разбира се, в процеса на възпитание, Вие трябва да се партньори с тях и да съгласувате действията си. Поговорете с тях и ги попитайте как те отработват подобни случки, какво казват на децата, какви очаквания и послания отправят към тях, какви подходи използват, за да научат децата да изразяват чувствата си и да търсят приемливи решения в конфликтни ситуации. Споделете и Вие как реагирате у дома. С две думи, дори да му говорите да се държи или не по определен начин, импулсът му е по-силен. Той не отива в детската градина с намерение да се бие. Той посяга, когато търси как да се защити или отстои.

Вие може да въздействайте, когато пряко наблюдавате поведението на детето си, когато сте заедно – у дома, по време на разходка и т.н. Когато виждате, че вкъщи се ядосва и започва да хвърля, назовете чувството: „Виждам, че се ядоса, когато…“ и обяснете защо не можете да му дадете нещо. Също така го насочете как може да постъпи по различен начин: „Вместо да хвърляш, може да изчакаш/ да играеш с … и т.н.“ Разбира се, това е дълъг процес и изисква много търпение и постоянство от Ваша страна, но чрез различните ситуации, през които преминавате заедно, той ще изгради представа за правилно и неправилно, приемливо и неприемливо и ще се научи да търси и различни решения и да управлява емоциите си.

Успех!