Детето ми става грубо в стремежа си да получи това, което иска на момента

Госпожа О: Бъдете спокойни. Това, което наблюдавате е нормален етап от развитието на детето. Действително, както и Вие прекрасно го описвате, когато искат нещо, децата в тази възраст го искат веднага, на момента и цялата емоция, цялото им същество е насочено към това да получат желаното. Те все още трудно разбират и овладяват емоциите си и това често ги води до по-грубо поведение. Все още им е трудно да отчитат и другата гледна точка, както и последиците от поведението си. И да, когато Вие правите опит да обясните, е възможно да усещате, че се сърди и е нервен, защото се явявате като пречка към желаното.

Продължете търпеливо да обяснявате, точно така, както описвате: спокойно, встрани от ситуацията, изчаквайки емоциите да се уталожат. Назовавайте емоцията на детето. Покажете му разбиране към потребността, която разпознавате, че го води към момента. Обяснете му защо дадено негово поведение е неприемливо и какви са последствията от това.  Подскажете му модел как би могъл да постъпи, примерно: „Виждам, че искаш тази играчка, но не е редно да я дърпаш от ръцете на другото дете. Когато искаш дадена играчка, ще попитаме дали може да играем с нея/ ще изчакаш дугото дете да приключи и тогава ще може да я вземеш/ може да измислим как заедно да играете с нея“  и т.н.

Със сигурност промяната, която очаквате, няма да се случи след един разговор. Бъдете систематични, спокойни, разбиращи и подкрепящи.

Използвайте ситуации от детската площадка, за направите театрални етюди у дома и чрез куклите да покажете как се чувства, другия, когато сме груби и какви решения можем да вземем в разлини ситуации. Децата много учат чрез куклите и театъра.

Опитайте се да обясните, че ръцете не са ни дадени, за да се нараняваме. Американската писателка Мартин Агаси, клиничен терапевт, предлага книжка за деца по този въпрос. За съжаление е на английски, но може да използвате идеята и да обясните с картинки, че ръцете са ни дадени, за да махаме за “Здравей!” и “Довиждане”, за да погалим някого по главата, за да си измием зъбите, за да строим пясъчни замъци, да рисуваме, да танцуваме и т.н., а не, за да се удряме. Дори да сме много ядосани, тъжни или разочаровани, пак не бива да използваме ръцете си, за да удряме. Дори, когато сме ядосани и ни се прииска да бутнем/ударим/ущипем и т.н. другия, по-добре да затворим очи, да дишаме дълбоко,  а ръцете да държим до тялото.

С всяка следваща ситуация детето Ви ще пораства и все повече ще осъзнава и ще започне да откликва. Нали си спомняте -Рим не е построен за един ден!

Може да са Ви полезни и тези две статии:

Как да научим децата да управляват емоциите си

За забраните и ограниченията с любов

Успех!