Детската агресия – как да се справим с нея?

Детската агресия – как да се справим с нея?

Между първата и третата годинка проявата на агресия от страна на детето не е признак на зла воля. Като наранява физически или емоционално, то не проявява безсърдечие, защото все още не си дава сметка, че другите също имат чувства. Това типично „антисоциално” поведение е толкова нормално, колкото и естествено, агресивното поведение е характеристика на възрастта. Детето гледа на другите деца като на предмети, които се движат и издават звуци, но така или иначе – предмети. Предмети, които могат да бъдат избутани или изблъскани; предмети, чиито играчки или храна само чакат да бъдат грабнати; предмети, които е интересно да наблюдаваш или сръгваш в ребрата, но с които е трудно да си взаимодействаш.

За войнствената природа на малчугана има множество причини:

Стремеж към независимост и идентичност. Детето пораства и се утвържадава, понякога по агресивен начин, за да се почувства по-голямо и значимо.

Чувство на безсилие. Когато не успява да контролира своето обкръжение така както му се иска, детето реагира по единствения начин, който знае (напр. ще ухапе другарчето си в стремежа си да го накара да пусне желаната играчка).

Егоцентричност и липса на съчувствие. Детето гледа на себе си като център на света и не е в състояние да мисли за другите. Повечето деца на тази възрас все още гледат на връстниците си като на предмети, с които могат да се отнасят както им отърва, а не като на равноправни същества, които също имат чувства.

Липса на контрол върху импуслите. Дори ако разбере (което става понякога около третата годинка), че като удря причинява болка, детето пак не е в състояние да се удържи да не го прави. И на вас вероятно ви се иска да зашлевите колегата, който ви вдига кръвното на работа, но заради ограниченията поставени от обществото не се поддавате на изкушението. Детето изпитва същите имуплси, когато някой го ядоса, но все още не се е научило да ги управлява.

Липса на светска шлифовка. Борбеността е характерна за човешката природа. Но социалните умения не са вродени. Те се научават чрез опита, чрез подражанието на възрастните, които им служат като модел, чрез чпробване и допускане на грешки, чрез често повтаряне на указания от другите.

Неспособност за предвиждане на последствията. Детето може и да съжалява като разплаче някое другарче, но все още няма нужната прозорливост, за да избегне този неприятен резултат, като не удря.

Липса на речеви способности. Детето все още не притежава словестни умения, неоходими за изразяване на неговите чувства, нужди или желания, или за да разясни или да се отърве от някои светски проблеми. Затова не е чудно, че прибягва често към по-физически средства на изразяване.

Любознателност: Интерес към причинно-следствените връзки. Изолираните епизоди с удари може да са просто научен обществен експеримент: „Когато ударих Р., той се разплака. Дали ще се случи същото ако ударя и Д.?“

Но! Нормалната за малките деца агресивност може да се задълбочи от външни фактори. Тяхното елиминиране или свеждане до минимум би могло да намали агресивното поведение на детето. Такива фактори са:

– Липса на сън. Например детето скоро се е отказало от следобедния си сън или пък е будувало през нощта или е заспало трудно.

– Глад. Прекалено дълги периоди между храненията или косумирането на богати на захари храни са в състояние да причинят лошо държание.

– Болест. Ако внезапно е започнало да проявява агресивност, детето може би е хванало някакъв вирус или току що се е преборило с него.

– Важна промяна в живота. Всяка новост, от нова гледачка до отсъствие на родителите, е в състояние да направи детето по-напрегнато от обикновено.

– Недостатъчно внимание. Деца, които не получават достатъчно внимание, когато са добре, често започват да се държат лошо, за да бъдат забелязани.

– Враждебно обкръжение. Сприхавостта на близките на детето-родители, гледачи, братя и сестри-могат да го направят на свой ред агресивно.

– Прекален контрол. Когато на детето не му се позволява да избира, чувството му на безсилие може да нарасне, а заедно с него – склонността към агресивност.

– Липсата на контрол. Родители, които позволяват всичко на своето дете и не поставят никакви ограничения, биха могли неумишлено да насърчат излизащото от рамките поведение, включително и агресивността.

– Проблемни родители или гледачи. Когато хората около детето страдат от депресия, злоупотребяват с алкохол, имат семейни или други проблеми, това се отразява върху нормалните родителски функции и детето може да изрази страданието си, като се държи по-нападателно.

Понякога родителите гледат на агресивността като на нещо не само нормално, но и желателно. Те смятат, че от агресивното дете ще излезе преуспяващ зрял човек. Това не винаги е така; агресивните деца обикновено не са популярни нито сред своите връстници, нито сред учителите. По-вероятно е в живота да прогресира детето, което може да се утвърди и знае как да получи каквото иска без да настъпва останалите по пръстите на краката.

Как да се справим с агресивността?

Изпрати коментар

Подобни публикации