Детската рисунка между 2 и 6 години

Във възрастта между 2 и 6 години децата се научават да използват ръцете си все по-добре. Започват да строят все по-хубави къщи и магистрали, хващат и хвърлят топката все по-ловко, постепенно се научават да извършват ежедневни действия, като събличане, обличане, разкопчаване и закопчаване на ципове, копчета и т.н. В тази възраст настъпват и много промени в детските рисунки. Те се развиват и усъвършенстват.

Какво може да очаквате от малкия художник между втората и шестата му година?

Около 2 години

Рисуването за малкия творец е просто приятна кинестетична дейност и все още няма опити за изобразяване на заобикалящия свят. Картините наподобяват цветни „драсканици“. Постепенно детето преминава в един много важен етап – започва да назовава какво има на неговите рисунки, макар и на нас, те все още да ни приличат на „драсканици“. Насърчавайте детето да Ви казва какво е нарисувало и забравете за коментари, като „Това не ми прилича на нищо!“ или пък „Какво си надраскал пак?“. Рисунките започват да придобиват и определени форми. Първата форма, която се появява обикновено, е кръгът.

Около 3-4 години

Първото съзнателно създаване на форма настъпва около 3-годишна възраст. Често децата започват да се опитват да пресъздадат човек, като детската рисунка представлява кръг за глава и две линии за крака. Формите постепенно започват да се развиват и търсят все повече символи, с които да обогатят рисунките си. Около 4 години детето започва да „разказва“ истории със своите картини. Това е възрастта, в която детето може да сподели и своите проблеми чрез рисунка, което да му помогне да ги преодолее и да се почувства по-добре след това. До 5 години символите претърпяват много промени, децата не спират да опитват и ако ги насърчаваме, започват да изпитват истинска наслада от рисуването и представянето на действителността през техните очи и с техните ръчички.

Около 6 години

Децата вече са развили набор от символи, за да създадат един пейзаж, който често се повтаря до безкрай  – синя линия и слънце в горната част на страницата, зелена линия в долната, появяват се дървета, цветя, къщи и др. подобни. Детето създава пейзажите внимателно и често може да Ви разкаже „смислена“ история по картината си. Започва да озаглавява картините си и постепенно ги обогатява с все повече цветове и форми. Малкият художник става все по-критичен към рисунките си, започва да ги сравнява, мисли не само къде са нещата върху листа, а й как те изглеждат. Не спира да мисли за нови детайли, да експериментира, опитва се да прерисува и има желание да му показвате как се рисуват определени неща.

Много често специалистите и терапевтите използват детското творчество, като част от диагностиката и при пряката работа с детето. Тълкуването на детската рисунка е специфично и с него се занимават само специалисти, но като родители можем да обърнем внимание при някои специфични особености – напр. детето отказва да рисува, къса листите, задрасква или изопачава определени елементи,  формите не са затворени и др. Детската рисунката не може да се разглежда изолирано и ако нещо в поведението или развитието на детето Ви притеснява, е добре да се обърнете към специалист за консултация и подкрепа.