Децата и дигиталният свят, интервю с Жюстин Томс

Жюстин Томс e сред пионерите в онлайн маркетинга и комуникациите у нас, преподавател в НБУ, автор на множество книги, майка на три деца, активен гражданин, радетел за промяна. Една от нейните теми е децата и компютрите, децата и уеб пространството. Срещаме се с нея, за да научим повече за картината на ползването на Интернет от децата у нас и какво може да направим ние като родители, за да избегнем опасностите.

Г-жо Томс, занимавате се с интернет още от 90те години и имате поглед върху развитието на дигиталната ера. Как се променя картината на връзката дете-компютър и дете-интернет през годините?
О, наистина драматично и бързо се променя. Ако само преди няколко години децата получаваха първи достъп до устройство около 6-7-та година, то днес възрастта за първи контакт много често е под годинка. Много популярно, макар за мен крайно погрешно, е бебета да се хранят пред таблет с анимации, например. Децата започват да играят на устройства около 3-4-та година, профили в социалните мрежи имат всички почти на около 10-тата … Това е плашещо. Разбира се, има положителни аспекти, но като цяло е силно обезпокоително.

Кога може спокойно да въведем децата си в дигиталния свят (екранни занимания) и как да подходим? Какво е важно да знаят родителите?
Според мен не е нужно да ги държим настрана от устройства до 1-тата година, както смятат някои. Но балансът, както става ясно, е важен. За мен около 5-тата година е добра възраст за старт с обучителни игри. Но като родители е нужно да отделим време и да сме с децата си при не само първите пъти, а поне през първите 1-2 години – плътно. А после поне до 13-14 години да знаем на какво играят, из какви сайтове ходят, в кои социални канали имат профили. Ключовата дума е доверие. Да работим най-вече за това.

Какви предизвикателства с екранното време сте срещали Вие като родител и какъв е бил Вашият подход за справяне с тях?
Ясно е, че за децата времето пред екран лети бързо. И те искат още и още. За мен добрата формула е детето да има достатъчно забавни активности и занимания извън Интернет, за да не му остава много дигитално време- поне до 12-14 години. Това е трудно, изисква се голяма проактивност и изобретателност от страна на родителя, но не е невъзможно. Игрите с приятели, в парка, разходка в планината, ритането на топка или
рисуването – изкуства и спорт – това са чудесни алтернативи за всяко дете!

Правите сериозни проучвания в областта на безопасния интернет. Кои са основните опасности и как може да ги предотвратим?
Предозирането, от една страна. Кибер тормозът – от друга. Трафикът на хора – от трета. Все тежки проблеми, които нямат лесни решения. Превенцията е най-доброто тук. И отново – доверието, за което говорих и по-горе. Всичко това, обаче, са и колективни решения, за да са ефикасни – всички родители от класа, от общността, от семейството трябва да са съгласни и да работят активно в тази посока, заедно.

Най-често екранните занимания включват гледане на филмчета, фейсбук, слушане на музика. Какви други възможности има, за да може детето да не е само пасивен потребител, а да развива конкретни умения и  мислене?
О, има! Игрите, особено добри образователни игри – има! И на български, а и на английски. Отделно може да се използват повече интерактивни форми и в образованието. Децата да изследват и после да правят видеа, в които да разказват за книги, научни и природни феномени, за историята и т.н.

Автор сте и на много книги, сред които „Мисия мама“ и „Мисия татко“. За какво най-вече искате да вдъхновите другите родители?
Да са заедно с децата си. Да създаваме деца с увереност и да си помагаме, защото заедно ще сме по-добри, а уверени деца ще създават по-добър свят, според мен.

В друга Ваша книга „Сърфирам безопасно“ извеждате важни правила за безопасно присъствие на детето в интернет. Кои са те и как Вие ги въведохте с Вашите деца?
Важно е правилата да се приемат от цялото семейство:
– не повече от 1 час на ден пред устройство,
– да не се казват паролите на друг,
– да се уважават правата на другите онлайн,
– да не даваме адрес, снимки, лична информация онлайн,
– да изтриваме спама като писма или чат, да не приемаме чат с непознати,
– ако попаднем на нередно съдържание, да сигнализираме своевременно.

И една провокация към Вас – къде виждате бъдещето на детската книга: на хартия или на таблет?
Обичам книгите. Чета електронни. Но обожавам допира, мириса, усещането за нова хартиена книга. Затова и вярвам, че поне скоро няма да дойдат времена, в които няма да има хартиени книги. Но ако децата ни
предпочитат електронни – да не им се сърдим. Важното е да искат и да четат!