Децата като огледало на родителя
Темата за родителството и изграждането на щастлива семейна среда са сред най-важните теми за Елена Атанасова в последните 11 години. Когато става съпруга и майка, тя не спира да експериментира, да участва в обучения по темата за родителството, да извучава и прилага нови и нови подходи. С течение на времето у нея започва да назрява желанието да съдейства с натрупания си опит и знания на колкото се може повече семейства, за да ги подпомага в стремежа им да бъдат по-успешни и удовлетворени в ролята си на родители.
Силвия Андреева се занимава с обучение на възрастни от повече от 15 години. С родителството се сблъсква с раждането на големия и син през 2004 г. Още тогава започва да се интересува от различните подходи в родителството и да търси отговори на стотиците въпроси, които и изникват по пътя на опознаването на детския светоглед.
По време на “Академия за родители”, Елена и Силвия ни запознават с това как децата са като огледало на родителя.
Всеки от нас като родител има визия за това какво иска да бъде неговото дете като порасне. Повечето от нас искаме децата ни да израстнат уверени в собствените си способности, да са честни със себе си и с околните, да са удовлетворени и вдъхновени от работата си, да са хора, на които можеш да разчиташ при поемане на ангажимент. Въпросът обаче е как постигаме това? Всички искаме децата ни да са щастливи, като в същото време искаме те да са самоуверени и отговорни личности. Често, стремейки се това да осигурим щастие на децата си, когато то има проблем, ние се втурваме и решаваме проблема вместо него. Искаме децата ни да израстват самоуверени, а сещаме ли се редовно да им даваме позитивна обратна връзка дори и за малките им постижения? Или повече изискваме, критикуваме, обвиняваме, омаловажаваме техните занимания, мечти и успехи. Въпрос на избор е на всеки родител за избере своята роля. Дали ще сме типът родител, който постоянно се стреми да премахне пречките пред пътя на детето си или ще сме родители, които ще помогнат на детето да се свърже с мечтите си?
А какво мечтаят децата за себе си?
Учудващо е колко рядко родителите се доверяваме на децата си. Често вярваме, че знаем по-добре от тях. „Той е толкова бъбрив, ще стане адвокат като дядо си!“ Постоянно ангажираме децата си с нашите очаквания към тях, а те постоянно се стремят да отговорят на тях. Когато ние подхождаме към тяхното развитие през нашите лични амбиции, това, което правим е да отнемаме тяхното пространство да се развият такива, каквито искат да бъдат. Често несъзнателно, в старанието да направим децата си щастливи, това което правим е да ги бутаме по някаква пътека, която всъщност е наша. Често забравяме, че да си щастлив, не означава да имаш определен тип работа, да знаеш езици и т.н., а да правиш това, което обичаш. Затова трябва да оставим право на децата да опитват и да грешат и да открият своето нещо.
Нека да вдъхновяваме децата
Какво се случва, когато детето прави нещо, което не ни харесва? Започваме да му се караме. А когато това, което прави му е любимо занимание? „Забрави, остави, това не е интересно!“По този начин отнемаме възможността те да гледат от нас, да се вдъхновяват и да решават сами след това.
Конфликтите са неизбежни в едно семейство и в това няма нищо страшно
Д-р Томас Гордън казва, че конфликтите са неизбежни и в тях няма нищо страшно. Това, което е по-съществено е как реагираме в конфликтни ситуации. Много често, когато родителят се чувства неуверен, в ситуации на конфликт, налага готови решения, действа от позицията на властимащия със заплахи и наказания. Когато той действа по този агресивен за детето начин, всъщност изисква подчинение, вместо да възпитава свободолюбие, толерираме отчетност, вместо да подкрепим отговорността у тях.
Децата са най-добрият ни учител
Когато детето действа по начин, който е неудовлетворителен за нас, би ни било полезно да си зададем въпроса: От къде е усвоило това умение? Най-вероятно от от нас! Когато има повтарящи се конфликтни ситуации, нека да се замислим и да погледнем на тях като на шанс да развием и себе си и детето като му даваме пример за това.
Вижте цялата лекция на Силвия и Елена тук.