Другите деца не искат да играят с дъщеря ми

Едн нещо, което може да направите е да се фокусирате върху нея и чувствата ѝ и да ѝ помогнете да се справи с тях.

Много ми е трудно от описанието Ви да разбера защо се получава такава ситуация на отхвърляне. Децата в тази възраст спонтанно започват да общуват и да се търсят за игра, но има ситуации, в които деца от близък приятелски кръг може трудно да допускат нови или непознати деца или деца извън този приятелски кръг. Т.е. близки са майките им, виждат се и на площадката и извън нея, съответно близки са и децата, имат доверие помежду си, играят заедно. В този смисъл, ако Вие започнете по-активно да общувате с останалите родители, вероятно ще отворите „пространство“ и на детето си да бъде включено в играта на вече формиралите се групи.

Опитайте се да наблюдавате ситуацията в градинката, наблюдавайте и собственото си дете. Помислете дали има нещо, с което може да ѝ помогнете какво може да направи, за да я включат в играта. Съвсем нормално е с по-големия опит, който имате да успеете да ѝ подскажете решение. Примерно: „Може да отидеш при онова момиченце и да ѝ кажеш: „Искам да играя с вас на пясъка!„“

Пробвайте и друга стратегия. „Иди и си играй!“ е един начин да социализирате детето, но не е единственият. Освен това може въобще да не работи за по-срамежливите деца. Ако Вие започнете интересна игра с нея, много скоро може да станете обект на любопитство и интерес от страна на другите деца и те естествено да искат да се включат. Такива игри са криеница, гоненица, игра с топка и т.н. В този смисъл може да преосмислите и какви играчки да носите на площадката – избягвайте тези играчки, които предполагат индивидуална игра, които може да бъдат взети. Избирайте повече играчки, които предполагат обща игра.

Може да потърсите и друго място за игра и да създадете свой приятелски кръг, в който и Вие, и детет Ви да се чувствате добре.

Успех!