Дъщеря ми е в група в детската градина, в която всички се познават само тя е нова

  • Здравейте! Дъщеря ми ходи на градина от 18.09. Преди това е ходила на ясла за кратък период от 5 месеца, чувстваше се добре, обикна децата. Сега обаче, когато отиде на градина се случи така, че вътре почти всички деца се познават, а моето не познава никого. Тъй като познавам детето си, знам, че това е най – големият й проблем, защото по принцип, ако познава децата се радва безкрайно много в игрите с тях. Страхувам се, че самите дечица в градината не я допускат до себе си и тя се чувства самотна. Лошото е и че много плаче, докато е там.
Госпожа О: Здравейте! Най-добрият начин да подходите в тази ситуация е да имате доверие във възможностите на детето си да се справи. Тя ще открие своето място в групата. Да, сега не познава децата, но с всеки изминал ден, това ще се променя.

Говорете с учителките. Изградете партньорски отношения с тях. Вие не може да контролирате ситуацията от разстояние, но заедно с тях може да обсъдите как да помогнете процеса на адаптация на детето, как да я подкрепите, за да се чувства комфортно в новата среда. Обсъдете с тях притесненията си, информирайте се какви наблюдения имат те за участието на дъщеря Ви в заниманията и игрите, общуването с другите деца. Заедно с тях търсете решения.

С повече информация от конкретни наблюдения, допълнително вкъщи може да разиграете чрез куклен театър, ситуациите, в които попада детето и да му помогнете да види различни варианти за справяне.

Успех!

1 Коментар

  • Публикувано 17.10.2017

    Gerito

    В аналогична ситуация сме. Дъщеря ми е вече втора група, но все още й липсва усещане за принадлежност към групата. Всички се познават и като че ли вече има оформени групички с лидери и тези, които неотлъчно ги следват. Забелязвам, че дъщеря ми харесва една от лидерките в групата, която по никакъв начин не я отразява. Става ми много мъчно и се опитвам да обясня, че освен нея има и други деца, които с радост биха си играли с нея. Не искам да я възприемат като аутсайдер, но понякога си мисля, че е невидима за тях, сякаш не я забелязват. Тя е чувствително дете и усеща всичко. Полагам усилия да й обясня, че само на нея така й се струва и че всъщност децата я харесват. Поощрявам я да се включва в игрите им, но тя сякаш си е смодостатъчна. Понякога я наблюдавам как ги гледа с възхищение и иска да се включи в игрите, но й липсва увереност.

Изпрати коментар

Подобни публикации