Дъщеря ми е твърде отстъпчива. Какво да направя, за да е по-уверена?

  • Здравейте, г-жо О! Имам момиченце на 2 години и 2 месеца. Като по-малка, когато ходехме на детската площадка и използвахме пързалката, винаги изчаквахме по- големите деца. Когато тя тръгне да се изкачва по стълбичките примерно, понеже е по- бавна правехме място на по-големите дечица, защото те са винаги много нетърпеливи. Но това го отчитам като моя грешка, защото сега, когато започне да се изкачва по пързалката и ако има друго дете се спира, прави му място и тогава продължава. От два месеца посещава детска ясла и учителката също споделя, че понякога е много по-отстъпчива, отколкото трябва. Искам тя да бъде по-уверена, но не знам как да го направя. Искам да уважава другите деца, но и себе си.
 

Госпожа О: Задавате изключително важен въпрос. Това, за което говорите, се нарича себеутвърждаващо или асертивно поведение. Накратко това означава да осъзнаваш и съблюдаваш правото си:

  • да казваш „не“;
  • да се отнасят с теб с уважение;
  • свободно да изразяваш чувствата, идеите, мислите и желанията си;
  • да се гордееш с постиженията си;
  • да изразяваш несъгласие по уважителен начин;
  • да потърсиш помощ и подкрепа, когато имаш нужда;
  • да съблюдаваш правата си, без да нарушаваш правата на другите.

Вече разбирате, че да научим детето на асертивност, не е работа за един ден и колкото по-рано започнем да работим за това, толкова по-добре. Как може да го постигнете?

Давайте личен пример. Вашето поведение, примерите, които давате, начинът, по който отработвате ситуациите в ежедневието си е най-добрият начин дъщеря Ви да се научи да бъде асертивна.

Насърчавайте детето свободно да изразява мнението и желанията си и ги уважавайте.  Това ще ѝ помогне да избере кога да е отстъпчива и кога не. Може да сме отстъпчиви отстъпчиви, правейки съзнателен избор за галантна постъпка. Но може да сме отстъпчиви, защото потискаме собствените си желания и даваме предимство на другите, за да не загубим тяхното внимание. За да не се получава такова пренебрегване на собствената личност, насърчавайте детето да изразява желанията си. Питайте я: „Какво мислиш?“, „Ти какво би искала да правиш?“ Прилагайте това в най-различни ситуации: докато се обличате, нека да избере дрехите си, да каже на какво ѝ се играе, какво би искала да прави в този момент, какво ѝ се яде, да сподели къде иска да отидете на разходка…

Когато човек расте в атмосфера, в която уважават личността и мнението му, той получава важни уроци по себеутвърждаване. Те ще му помагат в бъдеще да отсее хората, които искат да го манипулират, които се опитват да го направляват чрез насаждане на вина и страх и които проявяват неуважение.

Стимулирайте детето да прави избор. Това е изключително важно житейско умение. Когато децата са малки, може да им помагате като им изреждате аргументи за обсъжданите алтернативи,  но без да ги манипулирате. Целта е да им дадете голямата картина и да могат сами да вземат решение. Така ги учите на самостоятелност и им давате важна насока как да се отстояват.

Стимулирайте детето да взима самостоятелно решение и му помагайте да види последиците от своите решение. Дори на тази възраст децата може да имат идея как да решат дадена ситуация. Помагайте на дъщеря си като ѝ давате идеи за различни алтернативи, но нека сама да избере как да постъпи.

Помагайте на детето да изразява чувствата си. Назовавайте ги, утвърждавайте ги. Повече за това може да прочетете тук.

Окуражавайте детето и за постиженията, и за опитите му, независимо дали са довели до резултат. Асертивността е пряко свързавна с усещането за себе си. Ако човек има ниско самочувствие, страхува се да не го отхвърлят или критикуват, той няма как да е асертивен. Затова инвестирайте в здравото самочувствие на дъщеря си. За да е уверена тя, трябва да вижда постиженията си. Важно е да ѝ давате обратна връзка, с която да разбере какво умение е придобила, какво ново е научила, да ѝ кажете, че се гордеете с нея. По този начин ще  я научите сама да преценява кои са силните ѝ страни и върху какво още трябва да работи, ще може сама да преценява възможностите си, а не да е зависима от чуждо мнение и оценка.

Важно е да я научите да не се страхува да греши. Да видиш грешката си като възможност за учене, те прави уверен да опиташ отново, да потърсиш нов подход, да изпробваш ново решение, да вървиш напред. Ако човек се страхува да греши, той не опитва, не се старае и трупа негативно усещане за себе си.

Използвайте театъра. Куклите, театърът са прекрасен начин да покажете как може да се отиграе дадена ситуация по асертивен и уважителен начин. Магаренцето играе с топка, идва тигърът и му я иска. Какво ще направи магарето. Притеснен е, защото тигърът му е казал, че ще се разсърди, ако не му я даде. „Не ми е приятно да ме притискаш така. Разбирам, че искаш да играеш с топката, но аз още не съм приключил. Изчакай да приключа с играта и ще ти я дам.“ Избирайте ситуации от ежедневието на детето и показвайте как може да защити позицията и желанията си по уважителен начин.

Научете детето си да използва „Аз- послание…“. Ако Вие редовно използвате Аз-послание в ежедневното си общуване, за нея ще е абсолютно естествено да го усвои и да го прилага един ден. „Аз- посланието“ е начин да защитим правата си, като показваме уважение към другите, без да ги обвиняваме или нападаме за това, което изпитваме. Неговата формула е: „Аз ……се чувствам….., когато ти…….правиш това……… и бих искал да ..търсената промяна…..“ . „Не ми е приятно да ми дърпаш куклата, когато аз играя с нея, моля те да ме изкачаш да приключа.“, „Разсейвам се, когато слушаш силно музика и не мога да уча. Моля те да я намалиш.„, „Уморена съм и имам нужда от помощта ти!“

Успех!

Изпрати коментар

Подобни публикации