Дъщеря ми е тревожна и тъжна, когато се разделя с баба си

  • Здравейте,
    Темата не е свързана с игрите, но се надявам да ни помогнете в една сложна ситуация. Откакто се е родило детето, майка ми е близо до нас, обгрижва ни, гледа детето и то е силно привързано към нея и много я обича. Когато тя е с нас, никой друг не съществува за детето. Не я пуска да излезе от стаята, проверя дали е в съседната стая, когато се удари, иска баба ѝ да я гушка, иска да остава при родителите ми да спи. Стигнахме дотам, че ограничихме вижданията през седмицата, за да не тъгува детето и я оставям само почивните дни при родителите ми.

    И въпреки това в момента, в който я види , всичко си е по старому. Ако тя тръгне нанякъде /например до магазина/ и тя ѝ обяснява, че отива до магазина и бързо ще се върне, очите й се пълнят със сълзи и плаче безмълвно, обръща се след нея и тъгува. После забравя, но тази ситуация е мъчителна и за двете. Обясняваме ѝ, че баба ходи на работа, че децата живеят с мама и тати, но въпреки това сутрин става и казва „Днеска у баба„. Хубаво й е с мама и тати, но когато дойде време за прибиране, иска да е с баба си. Винаги всичко е с много уговорки. Майка ми се крие през седмицата, гледа я отстрани на площадката, за да не я види детето, но не знам това докога ще продължи. Преди половин година по-лесно протичаха нещата. Ние живеем много близо и когато ходихме през седмицата при тях, нямаше проблем после да си тръгнем, пак си плачеше за нея, но като си тръгвахме, нямаше проблем, казваше „Чао“, даваше целувки и т.н.

    Не знаем какво да правим. Вярно е, че като не я вижда през седмицата е по-спокойна, не я търси, но види ли я дори за 5 минути и край: „Искам у баба“ и плаче , тъгува.

    Моля за съвет. Майка ми не може безкрайно да се крие и в момента, в който я види да не приема друго положение, освен това да бъде с нея навсякъде. Мислех да оставя детето, то да вземе решение. Когато иска да е у баба си, да е там и сама да се затъжи за мен, но това може и да не се случи, а и жената ходи на работа и не е удобен вариант.
    Благодаря Ви предварително.

Госпожа О: Здравейте! Изглежда ситуацията носи силни емоции за всички Вас. На първо място се опитайте да сте спокойни и Вие, и майка Ви. Това ще бъде сигнал и за детето да се справя по-добре с чувството на тъга и тревожност, които я обземат, когато се разделя с баба си. Когато Вие изразявате тревожност и притеснение, това усилва емоцията и на детето.

Макар и да ми е трудно да се ориентирам във възрастта на детето, има период, в който е нормално да наблюдавате подобна реакция. Детето изгражда кръг от хора, които му носят спокойствие, комфорт, любов, забавление, сигурност и изобщо позитивни емоции и е естествена нуждата му да иска те да са винаги близо до него. И също толкова естествено с времето детето ще разбере, че дори даден човек да го няма известно време, това не означава, че той изчезва завинаги, а ще се върне. Добрата новина е, че това се надраства и детето в бъдеще все по-лесно ще се справя с раздялата.

Знам, че емоцията, тъгата, на момента е много силна и притеснителна за родителите, но специалистите съветват да не се фиксирате върху нея, а върху способността на детето да се успокоява след това. Вие пишете, че и Вашата дъщеря се успокоява и залисва, след като се разделят с баба си – това е нещо позитивно, което може да Ви помогне да гледате с други очи на ситуацията.

Какво може да направите?

Бих Ви посъветвала майка Ви да не се крие. Избягвайте и настоявания от типа на „Децата живеят при родителите си„. В случая те не помагат на детето да се справи с емоциите, които изпитва, нито да задоволи потребността, която има. Дори бих Ви посъветвала вместо да удължавате времето, в което не се виждат, да го съкратите. Нека има постоянен ритъм, в който се виждат и разделят. Децата обичат предвидимостта – тя им носи комфорт.

Помислете за ритуали, които постепенно ще помогнат на детето да се справи с раздялата. Може баба ѝ да ѝ оставя някаква специална играчка (една и съща всеки път), с посланието, че тя ще я пази и гушка, докато баба е навън/ на работа и т.н. Може да ѝ дава мисии: да ѝ нарисува картина, да научи с Вас песничка, да играе с Вас на нещо и т.н. Измислете си някакви стъпки, които да следвате на тръгване: нека се гушкат, да пеят песничка, може да изпратите баба и извън вратата. Бъдете спокойни и ведри, това ще помогне и на детето.

Никога не се крийте, избягвайте и невидимото „изнизване“ откъщи, за да не се разтройва детето. Винаги казвайте „Довиждане!“ Важно е, когато детето изпадне в емоцията, да не удължавате много раздялата. Не е необходимо да е рязко, но определено опитайте да скъсите агонията.

Може да е полезно някой път да вземете баба от работа, за да не е абстрактен за нея израза: „Баба ходи на работа„. Идете заедно и до магазина и обърнете внимание на детето на стъпките: влизате в магазина, слагате неща в количката, плащате на касата, връщате се вкъщи. Това е необходимо, защото децата нямат представа за време и ходенето до магазина за тях не е свързано с нещо кратко, а остава неразбираемо – просто раздяла с този, с който искаме да бъдем. „Сега баба ще излезе, ще пресече улицата, ще влезе в магазина, ще вземе домати и краставици, ще ги плати, ще излезе от магазина и ще се върне при нас„, носи много повече информация за детето и му помага да се справи с тревожността от временната раздяла.

Докато сте заедно трите, дори бабата да е централна фигура за детето, както описвате, измислете игра, при която тя хем да е там, хем Вие да имате по-активно взаимодействие с детето. Примерно, предложете на детето да нижете герданче от макарони. Бабата може да ниже герданче за нея, а Вие с дъщеря Ви заедно – герданче за майка Ви като подарък.

Докато е с баба си, нека по-често да играят на криеница. Т.е. майка Ви да излиза, а малката да я търси. В началото нека да се крие на по-близки и лесни места, постепенно на трудни, които изискват повече време. Друг вариант е вместо тя да се опитва да излезе в другата стая, нека прати детето да направи нещо в другата стая – например да занесе прането, да донесе възглавница. Окуражете малката за тази смелост. И Вие и майка Ви може да използвате театър, за да разкажете история, в която детето да се види отстрани. С помощта на театъра може да покажете и начини на детето да се справи, да покажете чувствата, които Вас Ви вълнуват, както и какво правите, докато не сте заедно – ходене до магазина, на работа и т.н.

Фокусирайте се върху забавното. Тъгата от раздялата е едно и е редно да я назовете и покажете разбиране и подкрепа, но се стремете да предложите на детето алтернативи, с които то да превключи вниманието си – нещо забавно, което то харесва. Може и да я попитате: „Тъжна си, че баба си тръгна. Съжалявам, че се чувстваш така. Какво да направим, за да се почувстваш по-добре?“ Може да се окаже, че детето Ви има доста добри идеи. Не настоявайте за това в пика на емоцията. Тогава е достатъчно да я прегърнете и да я погалите, да я целунете. Когато усетите момента, попитайте я.

Успех!

Изпрати коментар

Подобни публикации