Публикувано 25.09.2017 | от Госпожа О | в Госпожа О

Дъщеря ми казва, че децата в градината не играят с нея, според учителката не е така

Здравейте! Дъщеря ми, която е на 5, постоянно казва, че никое дете от детската градина не иска да си играе с нея. Аз съм раздвоена. Тя е много спокойно и бързо социализиращо се дете. Когато съм била свидетел на запознанства и игри с непознати, малко познати и познати деца, никога не съм забелязвала някакви проблеми. Бързо намира общ език. Освен това, когато е отсъствала по-дълго време от градина и я заведа, поне половината група и се хвърля на врата да я прегръща от радост и останалите я посрещат топло. Говорих с учителката за нейните наблюдения и тя казва, че не е забелязвала такова отношение към дъщеря ми. Каза също и че, когато забележи такова нещо с някое дете, бързо го включва в игрите, знаейки колко неприятно е да си отблъснат. Няколко пъти питах дъщеря ми какво точно се случва, че никой не иска да си играе с нея. Тя винаги разказва една и съща история. Първо ми изброява поименно кой с кого си играе от нейната група. После обяснява, че или започват да играят заедно с някои от децата и в даден момент другите я изключват от играта, дори и го казват, че не искат вече тя да участва или ако вече са започнали играта и тя иска да се включи, те не я приемат.

Та раздвоението ми идва от това, че виждам как тя бързо се социализира и как радушно я приемат децата, за които детето ми казва, че в по-късен етап не искат да играят с нея. От тази страна на везната е и мнението на учителката, която не е забелязвала такива ситуации.Тези доводи ме карат да не ѝ вярвам. От друга страна – тя няма навика да лъже, няма полза да лъже, няма защо да го прави (приятно и е да ходи на градина, не се съревновава за внимание вкъщи т.к. е едно дете и т.н.). А и в разстояние на няколко месеца съм я питала 2-3 пъти и тя ми разказва едни и същи неща. Предвид на това, че в тази възраст децата много забравят, ако лъжеше, историите щяха да са различни. Освен това се съмнявам, че учителката ми отговори това, което исках да чуя, за да не си подрони авторитета на добър педагог.
Не мога да стана невидима и да я наблюдавам как общува в детската градина. Въпросите са ми:
1. Можете ли да ме посъветвате как ефективно да стигна до истината?
2. Ако в действителност децата я отбягват, мога ли да ѝ помогна с нещо, за да я приобщя? (Мислила съм си за някакви интересни игри, в които тя да е инициатор, но не се досещам кои ще са подходящи.)
3. Ако ме лъже по каква причина може да е това?

Госпожа О: Здравейте! Казусът, който описвате не е лесен. И точно затова ще си позволя да Ви посъветвам да смените ракурса, през който гледате на него. Вие търсите истината, но в случая тя не Ви е необходима. Още повече, че Ви поставя в ситуация, в която все някой – дъщеря Ви или учителката лъже. Може никой да не лъже, а всеки да възприема случката по различен начин. Нещо, което е безобидно и бързо предоляно в очите на учителката, може да се преживява по-дълбоко от детето.

Излезте от този пъзел и се съсредоточете върху преживяванията на дъщеря си. Нека се почувства чута и подкрепена. Задавайте ѝ въпроси от типа на: „Какво се случи?“, „Ти как се почувства!“, „Какво различно искаш да се случи?“, „Какво ти хрумва, че може да направиш?“. Казано накратко, помогнете ѝ да дефинира проблема, да дефинира чувствата си и да я насочите към търсене на решение. Тези две статии, може да са Ви полезни:

Как да помогнем на детето да решава проблемите си

Да оставим нещата да се случват, когато не ние притежаваме проблема

В този смисъл, отговорът на въпроса Ви дали може да ѝ помогнете да се приобщи е, че може в разговор с нея да ѝпомогнете да търси такива решения, като не е необходимо да ги намерите веднага. Бих Ви посъветвала да избягвате даването на готови решения като това, което описвате – тя да иницира игри – и причината е, че Ви не сте там в ситуацията и това решение може да се окаже безкрайно неадекватно. Макар и малки, децата може да имат много по-добри решения от нас. Няма как да контролирате ситуация, в която не участвате, в която дори не присъствате. Може да разиграете театър с детето и така да я провокирате да търси решения. В етюда и на Вас може да Ви хрумне нещо, което да споделите с нея, но я оставете тя да прецени дали да приложи или не. Може да я попитате дали би искала да чуе подобна ситуация от Вашето детство и така да почерпи идеи от споделенето от Вас, като и в този случай, преди развръзката, споделете как сте се чувствали.

Успех!