Дъщеря ми не иска да ходи на градина, след задавяне от нейна страна и намеса на учителките

  •  Дъщеря ми посещава частна детска градина. Първите няколко дена ходеше с голямо желание, но след една случка със задавяне от нейна страна и намесата на госпожите, тя отказа да посещава детската градина. Не знам как са се развили нещата, но от разказа на дъщеря ми мисля, че намесата е била по-груба отколкото е трябвало. Тя не иска да се среща с госпожицата, при която се е случило това и не иска да влиза в групата. Предполагам, че всеки е с добри намерения, но явно има лош спомен. „Не искам да ходя там, аз там много плача!“ – това са думите, които употребява и по никакъв начин не мога да я убедя. Сутрин раздялата е с много усилия, не иска да слиза от колата, почти я пренасяме до градината и я подаваме направо в ръцете на госпожицата, която засега приема, но въпреки това е тъжна и повтаря: „Искам моята мама!„. Това е ужасно и за двете страни. Посещава градината само до обяд, без да се храни там, скъсяваме времето на престой и въпреки това не желае дори да се говори за това. Вечер и сутрин е с един и същи въпрос: „Ще ходя ли на градина?„.
    Моля Ви за съвет от Ваша страна. Има възможност да се гледа в къщи, но дали, ако се откажем сега, няма да е по-трудно в по-късен етап.
    Разговаряхме с директора на градина и те ще се опитват детето да прекарва времето с госпожицата, която приема, което може би е добър вариант засега. Но и това е с доста уговорки от страна на детето.
    Благодаря Ви предварително!
Госпожа О: Здравейте! Ситуацията не е лесна. Очевидно детето изпитва негативна емоция. От описанието Ви мога да предположа, че тя е свързана с преживянане на страх и несигурност. Случката със задавянето вероятно е основната причина, но може паралелно с това детето да изпитва трудности и в адаптацията в градината.  За да се почувства детето добре, трябва да има усещане за безопасност и предвидимост, а средата в градината да го кани. Стратегията дъщеря Ви да прекарва време с учителката, която приема, е добра, защото това е начин тя да се почувства сигурна и включена. Доверието е път към преодоляване на страха. Бих Ви посъветвала да поговорите и с детски психолог, за да потърсите и други стратегии, с които да се намали стреса у детето. Той може да Ви насочи и как да смените ритуала сутрин, за да не се налага, както пишете, да я пренасяте до градината. От една страна е важно детето да ходи на градина, за да се случи адаптацията, но от друга – не бива да има усещане за принуда и неизбежност, особено, когато има и травматично преживяване.

Успех!

Изпрати коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Подобни публикации