Дъщеря ми си гризе ноктите. Какво да предприема?

  • Здравейте! Виждам, че давате ценни съвети на родителите. Моят проблем е свързан с дъщеря ми, която е на 2 г. и 7 месеца. От известно време започна да си гризе ноктите. Един психолог ми обясни, че това е показател за някакво вътрешно напрежение. Възможно ли е да е резултат от уплаха от конкретно нещо? Преди доста време от яслата ги бяха водили на концерт в основно училище, което е наблизо. Най-вероятно там се е стреснала от силната музика от уредбата, защото като минаваме покрай училището и вижда там каки и батковци, иска да я гушкам и казва „няма страшно, мамо“. Какво да предприема?
Госпожа О: Здравейте!В действителност гризането на ноктите може да е свързано с вътрешно напрежение. Много е възможно да е предизвикано от конкретна ситуация като тази, която Вие описвате, или от различни новости и промени в нейния живот, към които се налага да се адаптира, като например: цялостната среда и взаимоотношения в яслата, изискванията към нея. И в единия, и в другия случай, вероятно има причина, която създава у нея притеснения, тревожност или напрежение.

Опитайте се да поговорите с учителите, за да разберете повече за конкретното събитие: какво се е случило, как е реагирало детето Ви и т.н. Не непременно трябва да е нещо страшно – някой път децата реагират неочаквано и към иначе позитивни неща (примерно може да се уплашат от актьор, маскиран по определен начин, колкото и мило да се държи или да са притеснени от всичко, което трябва да научат за предстоящето празненство в градината).

Опитайте се да поговорите и с дъщеря си. Зная е, че е предизвикателство, но я окуражете. Гушнете я, кажете й, че всичко може да Ви сподели, галете я. Ако на нея ѝ е трудно да изрази преживяванията си, може да използвате кукла. Променете си гласа и нека куклата влезе в разговор с нея и да ѝ задава въпроси: „Какво правите в градината?„, „И мен ще ме пращат, кажи да се притеснявам ли или е хубаво?“ и така постепенно стигнете и до конкретното събитие. Не настоявайте, ако детето все пак откаже да разказва.

Гризането не е навик, с който лесно може да се преборите, още повече, ако детето по този начин се справя с напреженението, което изпитва. Наблюдавайте, кога възниква, докато сте заедно. Изразете притеснението си открито: „Забелязвам, че от известно време си гризеш ноктите и това ме притеснява. Тревожи ли те нещо?“ Ако усетите някаква конкретна причина, която го възбужда, опитайте се да научите детето да се успокоява и по друг начин – например с дишане или я гушнете и потърсете заедно решение на ситуацията, така че детето да се успокои, или ѝ дайте мека топка, която да мачка.

Ангажирайте детето в дейности с повече движение, както и с творчески занимания – рисуване, оцветяване, за да се успокоява.

Ако прецените, че детето вече е готово и иска да се откаже от навика, може да му отправите предизвикателство: „Опитай тази седмица да помогнеш на ноктите да пораснат, за да ги оформим красиво с ножичка и пиличка като на истинска дама/принцеса.“ и поощрявайте и най-малките усилия в тази посока. Може да се разберете и за внимателно, ненатрапчиво напомняне да спре, когато това не е удачно: на масата, пред други хора и т.н.

Важно е детето да усеща Вашата подкрепа и да не ѝсе карате и да не я заплашвате. Мазането на пръстите с лютиви препарати, също може да се възприеме като форма на наказание. Наказанието и настояването да спре не работи, защото така добавяте още стрес за детето, особено, ако не се е справило с източника на напрежение.

Успех!

Изпрати коментар

Подобни публикации