Публикувано 15.09.2017 | от Госпожа О | в Госпожа О

Дъщеря ми с рев и пищене иска да спи при баба си

Добър ден, Пиша Ви с надеждата да намеря отговор. Имаме дъщеря на 3години и 4 месеца. Напоследък започнаха едни среднощни пристъпи на рев и пищене, че иска баба си, т.е. свекърва ми, с която живеем заедно. Въпреки,че и обясняваме, че всеки си спи в леглото и не може, когато си поиска да ходи там няма резултат. Свекърва ми само като чуе, че малката плаче, идва и я грабва и се почва:“Ще му вземете акъла на детето така като викате…“ При нея детето спи добре, но всички работим и сутрин е същото работа … Жената тръгва за работа и се започва отново рев, рев….Тази сутрин рева 1час преди да спре. Иска баба си. И тази нощ отново така .Не знам вече какво да правя. Моля Ви да ми дадете съвет. За много неща сме в противоречие сутрин, а аз съм все лошата.

Госпожа О: Здравейте! Моят съвет е, ако бабата няма против детето да спи при нея, да удовлетворите желанието му. Ако детето в този момент изпитва силна привързаност и нужда да е с баба си, няма да разбере обяснения от типа на „всеки си спи в леглото„. Дайте възможност на детето да избира къде да спи. Имайки възможността да спи при баба си, скоро потребността може да утихне и детето отново да иска да си спи в леглото. Наистина няма нужда да се предизвикват силни негативни емоции у нея.

По-труден е въпросът за раздялата сутрин. Помислете за ритуал, който успокоява детето. Примерно баба му може да му дава нещо, което да я пази цял ден, да й дава мисия за деня или пък детето да я изпраща донякъде. Вие най-добре познавате детето си и ще намерите път към нея. Опитайте да попитате детето какво ще му помогне да се почувства по-добре. Бъдете спокойни, подкрепящи и разбиращи. Емоциите на детето са важни и то трябва да знае, че за Вас е важно да ги чуете и отчетете. Детето изпитва силни чувства и Вие трябва да му помогнете да се справи с тях. Колкото по-спокойна сте Вие, толкова по-спокойно ще и детето.

Част от спокойствието на детето е и усещането му за сигурност, предвидимост. Помислете какво може да промените, за да помогнете на детето да предвижда събитията. Обяснете с прости думи: „Сега баба отива на работа, ние с теб ще закусим, ще играем, ще поспим и баба след това ще се прибере и пак ще играеш с нея.“ (Това е пример, Вие ще съобразите посланието спрямо дневния режим на детето.)

По отношение на противоречията. Едва ли има семейства, които са в пълно съгласие за подхода към детето. Това не е необходимо. Важното е обаче да търсите диалог и да обсъждате вижданията си, по възможност не пред детето. Пишете „аз винаги съм лошата“, но това е позиция, която изразява напрежение, в което участва и детето. Т.е. „аз изисквам, но другите правят това, което детето иска и моята позиция увисва във въздуха„. Децата усещат подобни неразбирателства и като се ориентират кой защитава техните интереси, естествено се обръщат към него. Няма нужда да има „лоши“ и неразбрани. Но няма нужда и да се налагат правила, само за да се спазват. Най-добре е всички да имат усет и чувствителност към потребностите на другите и най-вече потребностите на детето. Това не означава да се удовлетворяват всички негови желания, но със сигурност означава да се отчита неговия глас и емоции и така да се търсят взаимоудовлетворителни решения.

Пожелавам Ви успех!