Един баща разказва: Закуската

Един баща разказва: Закуската

Събота сутрин. Вместо да се излежавам, съм изритан от леглото в 7:30. Разбира се, биологичният часовник на малкия разбойник е настроен на „детска градина“ и не разпознава събота, неделя, официален празник, мама е дежурна днес… въобще да съм мислил, когато съм си лягал. Хайде сега, накарай League of Legends или World of Warcraft да станат вместо теб.

Днес мама спи, мъжете ще се справят сами. Първо закуска, после в супермаркета, после на пазар и ако съм оцелял до обяд – 2 часа сън, а ако съм го изморил добре – поне 4.

А дано, ама надали!

За след обяд изобщо не ми се мисли – детска площадка. Това обаче ми се струва в следващ живот. Сега обаче е едва 7:30

След задължителните особености на сутрешният тоалет, които нямам абсолютно никакво намерение да описвам в детайли,(за непросветените – форума на бгмама- то е като в роман на Стивън Кинг – психоделично) отиваме да приготвяме закуска. Дааа, в множествено число, мъжете, двамата… и кухнята после двамата ще я чистим. Но, да се върнем на закуската.

Лекото колебание между палачинки и кус-кус, с преминалата като мълния визуализация на две яйца на стола, чаша мляко в саксията с мушкатото, кус-кус в брашното и двете заедно в отделението за прах в пералнята, завършва със сандвичи с шунка.

Прозаично и най-важното, без-о-пас-но! Ъхъмм, двойно положително отрицание – да, да.

Докато спасявам филиите хляб от лапите, пардон, колелата на трактора, с крайчеца на окото си виждам как маслото се е превърнало в ултра нов модерен модел тебешир, с който в момента украсяваме и без друго украсената от предишната закуска стена на кухнята. Уф, поне не е на хола. Как можах да си го помисля?! Имам чувството, че моят малък и прекрасен наследник ми чете мислите. Нещо пропускам. Ами да, шунката. „Тата, тата, татаааааа, елаааа. Унката е на пасилин!“ Следват 5 мин в отделяне на шунката от пластилина от стената в хола. И трите не стават за ядене, шунката най-вече.

Но имаме блан Б.

Предварително нарязаният кашкавал (не мога да сваля самодоволната си усмивка), спасеният хляб, „тебешира“ от стената (парчетата латекс не са много) станаха на страхотни сандвичи. Всичко поднесено с ароматен чай. Задача за по-спокойни времена: да се подсетя да погледна как се отразява на мушкатото поливането с полуизгоряло мляко от предната закуска.

Нищо не е приключило, напротив всичко сега започва. Закуската може и да е готова, но още не е изядена.

Започва големият пазарлък – „Татааа искам влаааак. Искам голям влак, с един вагон.“ Ааааа, това го знам. iPad-а (това си го знаем само ние, защото мама е абсолютно против модерните електронни устройства) в помощ на добрия баща. Цък, цък, youtube, мотриса Сименс и всичко е шест. Амиииии, хайде пак двойно положително отрицание. Това предният път работеше. „Татааааа, с един вагоооооон.“ Мисли, мисли… С три, четири замаха на ножа ала шеф Манчев, сандвичът се преобрази във влак стрела. Хайдеееее, и този път спасихме кожата, следващият ще го мислим в движение. Може пък този номер още да върви, ще видим утре!

Влакът замина, чаят и той. Кухнята е, може да се каже, прилично бойно поле, почти подредено.

А часът е едва 8:30.

Следва…

Изпрати коментар

Подобни публикации