Публикувано 22.03.2016 | от Госпожа О | в Госпожа О

Едно дете непрекъснато налага моето момиче. Как да постъпя?

Здравейте, госпожо О!

Имам дъщеричка на 3 години и половина. По принцип е срамежлива и свита, но обича да играе с други деца. Нужно й е доста време, за да се отпусне сред чужди хора. Преместихме се да живеем на ново място и тя досега не беше играла с агресивни и груби деца. Но на новото място се сблъска точно с такива. Сега има две съседски деца на нейната възраст, с които играе. Едното момченце е ужасно агресивно и непрекъснато я налага. Тя плаче и идва безпомощна при мене. Всеки път й повтарям, че не трябва да му се дава и да отвръща на ударите /не знам дали това е правилно, но си мисля , че трябва някак да се научи да се защитава/. Майката на това дете не му прави никаква забележка. А аз изпадам в нелепа ситуация и не зная как да постъпя. Стигна се до ситуация, че момченцето я удари лошо в окото и то нарочно. След този случай нашият татко забрани вече нашата дъщеричка да играе с това момче. Но аз мисля, че това не е решение. Тя за в бъдеще ще среща много такива типове. Преди месец започна да ходи на детска градина и не се е оплаквала, че някой я тормози. Даже казва, че й харесва. Посъветвайте ме, моля, как да постъпя? Все пак тя е момиче, не искам да се научи да хулиганства, но пък и никак не ми се иска да се оставя така да я тупат и тя да не се защитава..

Госпожа О:

Права сте, че е добре детето да се научи да се отстоява, защото действително в живота си ще среща всякакви хора. Въпросът е как, кога и с кого да се отстоява.

Честно казано, моделът „отговори на удара с удар“, силно ме притеснява. Първо, защото отново се залага на агресивност, второ, защото е категорично неплодотворен, защото децата не учат нищо ново от него.

Преди всичко, за да научите детето си да се самоутвърждава, трябва Вие постоянно да давате пример. Пишете, че майката на другото дете не реагира и Вие очевидно се дразните от това. Според мен е добре да започнете оттам- Вие да заявите какво Ви притеснява и какво очаквате като промяна. Любезно, но ясно заявете на другата майка, че поведението на нейното дете Ви притеснява и считате, че е рисково за Вашето дете и очаквате тя да реагира, когато той я удря. Ако децата често играят заедно, е добре да поговорите и какво може да се направи, за да ограничите агресивните прояви, като се съгласите за общ подход. Наблюдавайте играта на децата. Кога възниква удрянето? Може ли да им предложите форма на игра, при която децата си сътрудничат повече, споделят повече, играят конструктивно заедно?

Проучете. Ако искате момичето Ви да се отстоява, първо я научете да заявява мнението си. На нея харесва ли ѝ да играе с това момче? Иска ли да се събират? Какво чувства и иска тя? Как тя го възприема и какво решение вижда на ситуацията? От какво се страхува? Какво ѝ харесва? Дайте ѝ пространство сама да реши дали иска да играе с него и ако се чувства застрашена, да помисли как би могла да реагира. Децата може да имат по-добри решения от нас. Разбира се, Вие ще ѝ помогнете в този процес.

Ако на дъщеря Ви не ѝ харесва да играе с това момче, ще се съглася със съпруга Ви. Не виждам никаква съществена причина да събирате децата, само, за да се научи Вашето момиченце да се отстоява. В крайна сметка човек избира приятелите си по симпатия и общува с тях с удоволствие и желание. Може точно тази битка, с това конкретно дете, да не е нейната битка. Ако на нея не ѝ харесва да играе с него, ако се страхува, ако има риск за нея, според мен, не бива да настоявате.

Важно е да поработите и в друга една посока. Помогнете на детето си да заявява себе си. „Не ми е приятно, когато ме удряш. Боли ме. Не искам да играем, защото ме е страх, че ще ме удариш отново.“ Разбира се, това умение тя няма да овладее в един разговор и за един ден. Започнете с кратки, лесни фрази, които тя може да използва: „Спри. Боли ме.“/ „Удряш ме. Няма да играя повече с теб днес.“ и т.н. Нека да има правото и смелостта да се заяви, да откаже, да сподели как се чувства и да вземе решение какво да прави – да продължи да играе или да прекъсне играта.

Използвайте конкретните ситуации на игра, казуси от книжките, които ѝ четете, разигравайте етюди с кукли, взети от нейното ежедневие, за да я насърчите да търси решения и изпробва различни модели на поведение.