Заедно срещу насилието в училище – или за програмата на УНИЦЕФ за сигурна училищна среда

Насилие е, когато друг човек ти причинява нещо, което те обижда или наранява и може да навреди трайно на физическото и психичното ти здраве.

To има различни форми – физическо, психологическо, сексуална злоупотреба, експлоатация, неглижиране или малтретиране, вербално насилие, тормоз, кибер тормоз. Насилието е проблем на общественото здраве и  на правата на човека, с потенциално опустошителни и скъпи последици.

Съществуват безспорни доказателства за вредите от насилието върху физическото и психичното здраве и развитие на децата, върху способността им да учат и да изграждат отношения с други хора, да бъдат пълноценни възрастни и родители. Училищният тормоз и несигурната училищна среда са една от причините за ранно отпадане от образователната система, намаляване на посещаемостта, влошаване на резултатите на учениците и имат значими социално-икономически ефекти. А знаем, че образованието е от ключово значение за последваща професионална реализация на всеки човек и просперитета на обществата.

Каква е картината в България?

Изследване върху здравето и поведението на децата в училищна възраст, проведено от Института за изследване на населението и човека в сътрудничество с УНИЦЕФ показва, че:

• Учениците в България са сред челните десет от общо 43 изследвани страни, засегнати от проблема „училищен тормоз“. Дискомфортът и отчуждението от училище, ниският успех и тормозът утвърждават рисковите поведения сред юношите.
• Над една трета от всички ученици споделят, че са ставали поне веднъж обект на насилие или тормоз в училище, на физическа и вербална агресия, в рамките на една година

По данни на Министерство на образованието и науката:

• Над  8,000 случая на тормоз и насилие са били регистрирани в училищата общо за 2016 и 2017 година;
• От тях 4,500 са регистрираните случаи на физическа и вербална агресия в училищата, което прави средно по 30 инцидента дневно.
• През 2017 година над 80 % от българските училища са подавали поне един сигнал за насилие над дете.
• Онлайн тормозът нараства значително през последните години, а част от случаите на онлайн-тормоз се зараждат именно между съученици в училище:
• Случаите на тормоз в интернет през 2016 г. са 38% от общия брой на случаите на насилие, което е огромен скок от 25% в сравнение с 2010 г.

Какво е решението на УНИЦЕФ България?

УНИЦЕФ стартира кампания „Заедно срещу насилието в училище“ (#ДаСпремНасилието в училище), която се реализира съвместно с МОН. Желанието е да се повиши разбирането и чувствителността по темата за насилието, да се намали толерантността към различните му проявления и да се подкрепят училищата в ефективната превенция на насилието и тормоза. Крайната цел е през следващите три години да се разработи и приложи цялостна училищна програма за сигурна училищна среда и превенция на тормоза и насилието съвместно с Министерство на образованието и науката, с активното участие на училищата, която надгражда добрите практики и съществуващия опит в страната.

Какъв е подходът на УНИЦЕФ?

Отговор на цялото училище – опитът и проучванията показват, че програмите за справяне с тормоза и насилието са максимално ефективни, ако всички в училище – от учениците, техните родители и учителите – до ръководния и помощния персонал, полагат последователни усилия за създаване на сигурна училищна среда и предотвратяване на насилието.

Активно участие на училищата, в които програмата ще се прилага на практика – ние вярваме, че истинската и устойчива системна промяна идва отвътре, а не отвън. УНИЦЕФ ще предостави ноу-хау, опит и експертиза, но училищата ще кандидатстват и преминат процес на подбор, за да бъдат включени в програмата.

Надграждане на добрите практики и съществуващия опит в страната – освен опита от други държави, ще разчитаме и на практики, които са прилагани и/или вече съществуват в българските училища. Нашата цел е да тръгнем от съществуващия опит при по-нататъшното разработване на подходи и механизми, които могат лесно да се адаптират и прилагат от всички училища.

Професор д-р Дан Олвеус, преподавател по психология в Норвегия, е смятан за пионер в изледването на тормоза и близо 40 години работи върху програми за превенцията му. Една от най-популярните и доказали ефективността си с проучвания програми за превенция на тормоза е с негово авторство. Тя се прилага с различни адаптации и в България в рамките на проекти на неправителствени организации. Тази програма подобрява целия училищен климат чрез създаване на общоучилищни правила за ненасилие и за реакция при инциденти на насилие. Един от важните елементи на програмата е обучението за учители за разпознаване и реагиране при насилие, както и методическата подкрепа за учителите за работа с предизвикателно поведение,  за водене на групови срещи на класа и за партниране с родители. Друг елемент са редовните срещи на класа, водени от класния ръководител, в които освен че децата се учат да разпознават и реагират на различните насилие, те се научават на това как да създават приятелства и да се справят с конфликти, за да се предотвратят тормоза и насилието. Много важна част са също срещите с родители, в които родителите да се запознаят с видовете насилие и как могат да помогнат на детето си,  ако то стане жертва или ако упражнява тормоз над друго дете.

В една от прилаганите адаптации на фондация „Партньори България“ се акцентира върху училищната медиация и възстановителни практики като основен метод на работа.

Има програми, които пък залагат предимно на емоционалното и социално учене в клас от най-ранна възраст и през цялата учебна година, въведено като ежеседмичен час. Такава е „Приятелите на Зипи“, прилагана от фондация „Асоциация Анимус“.

Има училища, които самостоятелно, ориентирани по нормативните предписания на Министерство на образовнието и науката, изработват свои методи за укрепване на училищната общност и превенция на насилието. Такова е 26 СУ „Йордан Йовков“ в гр. София, което провежда от години своите родителски ателиета – дискусионни срещи веднъж месечно с родителите по въпросите на развитието на детето, училищните постижения, предпазването от рискове и насилие и други теми.

Фокусът на работа зависи от особеностите, потребностите и желанието на всяко отделно училище.

Учениците са равностойни участници в процеса на промяна – феноменът на насилието в училищата засяга най-пряко самите деца. Затова те най-добре знаят какъв е проблемът и какви могат да бъдат потенциалните му решения.

Въвличане на родителите – от ключово значение е родителите да партнират в училищния живот на своето дете и цялата училищна общност, а не само при възникване и разрешаване на проблем. Това спомага за създаване на култура на принадлежност и доверие за всички участници в образователния процес.

Повече за програмата за осигуряване на сигурна училищна среда може да видите тук.

Как да помогнете?

Присъединете съм дарителите на УНИЦЕФ и ни помогнете да създадем по-добър и сигурен свят за всяко дете. Повече информация как може да помогнете може да намерите тук.

Продукти