Заедно срещу насилието в училище – или  за програмата на УНИЦЕФ за сигурна училищна среда

Заедно срещу насилието в училище – или за програмата на УНИЦЕФ за сигурна училищна среда

Насилие е, когато друг човек ти причинява нещо, което те обижда или наранява и може да навреди трайно на физическото и психичното ти здраве.

To има различни форми – физическо, психологическо, сексуална злоупотреба, експлоатация, неглижиране или малтретиране, вербално насилие, тормоз, кибер тормоз. Насилието е проблем на общественото здраве и  на правата на човека, с потенциално опустошителни и скъпи последици.

Съществуват безспорни доказателства за вредите от насилието върху физическото и психичното здраве и развитие на децата, върху способността им да учат и да изграждат отношения с други хора, да бъдат пълноценни възрастни и родители. Училищният тормоз и несигурната училищна среда са една от причините за ранно отпадане от образователната система, намаляване на посещаемостта, влошаване на резултатите на учениците и имат значими социално-икономически ефекти. А знаем, че образованието е от ключово значение за последваща професионална реализация на всеки човек и просперитета на обществата.

Каква е картината в България?

Изследване върху здравето и поведението на децата в училищна възраст, проведено от Института за изследване на населението и човека в сътрудничество с УНИЦЕФ показва, че:

  • Учениците в България са сред челните десет от общо 43 изследвани страни, засегнати от проблема „училищен тормоз“. Дискомфортът и отчуждението от училище, ниският успех и тормозът утвърждават рисковите поведения сред юношите.
  • Над една трета от всички ученици споделят, че са ставали поне веднъж обект на насилие или тормоз в училище, на физическа и вербална агресия, в рамките на една година

 

По данни на Министерство на образованието и науката:

  • Над  8,000 случая на тормоз и насилие са били регистрирани в училищата общо за 2016 и 2017 година;
  • От тях 4,500 са регистрираните случаи на физическа и вербална агресия в училищата, което прави средно по 30 инцидента дневно.
  • През 2017 година над 80 % от българските училища са подавали поне един сигнал за насилие над дете.
  • Онлайн тормозът нараства значително през последните години, а част от случаите на онлайн-тормоз се зараждат именно между съученици в училище:
  • Случаите на тормоз в интернет през 2016 г. са 38% от общия брой на случаите на насилие, което е огромен скок от 25% в сравнение с 2010 г.

Какво е решението на УНИЦЕФ България?

УНИЦЕФ стартира кампания „Заедно срещу насилието в училище“ (#ДаСпремНасилието в училище), която се реализира съвместно с МОН. Желанието е да се повиши разбирането и чувствителността по темата за насилието, да се намали толерантността към различните му проявления и да се подкрепят училищата в ефективната превенция на насилието и тормоза. Крайната цел е през следващите три години да се разработи и приложи цялостна училищна програма за сигурна училищна среда и превенция на тормоза и насилието съвместно с Министерство на образованието и науката, с активното участие на училищата, която надгражда добрите практики и съществуващия опит в страната.

Какъв е подходът на УНИЦЕФ?

Отговор на цялото училище – опитът и проучванията показват, че програмите за справяне с тормоза и насилието са максимално ефективни, ако всички в училище – от учениците, техните родители и учителите – до ръководния и помощния персонал, полагат последователни усилия за създаване на сигурна училищна среда и предотвратяване на насилието.

Активно участие на училищата, в които програмата ще се прилага на практика – ние вярваме, че истинската и устойчива системна промяна идва отвътре, а не отвън. УНИЦЕФ ще предостави ноу-хау, опит и експертиза, но училищата ще кандидатстват и преминат процес на подбор, за да бъдат включени в програмата.

Надграждане на добрите практики и съществуващия опит в страната – освен опита от други държави, ще разчитаме и на практики, които са прилагани и/или вече съществуват в българските училища. Нашата цел е да тръгнем от съществуващия опит при по-нататъшното разработване на подходи и механизми, които могат лесно да се адаптират и прилагат от всички училища.

Професор д-р Дан Олвеус, преподавател по психология в Норвегия, е смятан за пионер в изледването на тормоза и близо 40 години работи върху програми за превенцията му. Една от най-популярните и доказали ефективността си с проучвания програми за превенция на тормоза е с негово авторство. Тя се прилага с различни адаптации и в България в рамките на проекти на неправителствени организации. Тази програма подобрява целия училищен климат чрез създаване на общоучилищни правила за ненасилие и за реакция при инциденти на насилие. Един от важните елементи на програмата е обучението за учители за разпознаване и реагиране при насилие, както и методическата подкрепа за учителите за работа с предизвикателно поведение,  за водене на групови срещи на класа и за партниране с родители. Друг елемент са редовните срещи на класа, водени от класния ръководител, в които освен че децата се учат да разпознават и реагират на различните насилие, те се научават на това как да създават приятелства и да се справят с конфликти, за да се предотвратят тормоза и насилието. Много важна част са също срещите с родители, в които родителите да се запознаят с видовете насилие и как могат да помогнат на детето си,  ако то стане жертва или ако упражнява тормоз над друго дете.

В една от прилаганите адаптации на фондация „Партньори България“ се акцентира върху училищната медиация и възстановителни практики като основен метод на работа.

Има програми, които пък залагат предимно на емоционалното и социално учене в клас от най-ранна възраст и през цялата учебна година, въведено като ежеседмичен час. Такава е „Приятелите на Зипи“, прилагана от фондация „Асоциация Анимус“.

Има училища, които самостоятелно, ориентирани по нормативните предписания на Министерство на образовнието и науката, изработват свои методи за укрепване на училищната общност и превенция на насилието. Такова е 26 СУ „Йордан Йовков“ в гр. София, което провежда от години своите родителски ателиета – дискусионни срещи веднъж месечно с родителите по въпросите на развитието на детето, училищните постижения, предпазването от рискове и насилие и други теми.

Фокусът на работа зависи от особеностите, потребностите и желанието на всяко отделно училище.

Учениците са равностойни участници в процеса на промяна – феноменът на насилието в училищата засяга най-пряко самите деца. Затова те най-добре знаят какъв е проблемът и какви могат да бъдат потенциалните му решения.

Въвличане на родителите – от ключово значение е родителите да партнират в училищния живот на своето дете и цялата училищна общност, а не само при възникване и разрешаване на проблем. Това спомага за създаване на култура на принадлежност и доверие за всички участници в образователния процес.

Повече за програмата за осигуряване на сигурна училищна среда може да видите тук.

Как да помогнете?

Присъединете съм дарителите на УНИЦЕФ и ни помогнете да създадем по-добър и сигурен свят за всяко дете. Повече информация как може да помогнете може да намерите тук.

Продукти

Изпрати коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Подобни публикации