Заедно срещу насилието: как да му противодействаме?

Заедно срещу насилието: как да му противодействаме?

Децата не бива да се чувстват самотни и беззащитни а част от общество, което расте взаимно и задружно, защото те са бъдещето на нацията. И двете групи – както тези, които упражняват насилието, така и потърпевшите, всъщност са жертви“, сподели певецът Рафаел Пашамов-Рафи.

Сменил съм много училища. Когато бях ученик в Бургас дори се принудих да се запиша на бойни изкуства. След време обаче разбрах, че не агресията е инструментът, с който трябва да се решават проблемите и конфликтите, а комуникацията“ , каза от своя страна изпълнителят и автор Искрен Тончев – Искрата.

Рафи и Искрата подкрепят кампанията  на УНИЦЕФ„Заедно срещу насилието в училище“, за която Детето играе вече Ви разказа.

Но ако проблемът е тук и сега?

Как да се справим?

УНИЦЕФ разпространяват полезна информация, с която дава конкретни насоки в какви случаи и къде жертвите на насилие могат да получат помощ. Брошурата е полезна за деца, родители и учители.

Какво е насилие?

Насилие е, когато друг човек ти причинява нещо, което те обижда или наранява и може да навреди трайно на физическото и психичното ти здраве.

Помни, чe:

Насилието над деца е престъпление.

Виновен за насилието е извършителят, а не пострадалият!

Имаш право да разкажеш за това, което се случва и да ти бъде помогнато, за да може  насилието да спре.

 

Насилието може да бъде:

Физическо – когато някой ти причинява болка – бие, удря, щипе, дърпа, блъска, рита, скубе или наранява.

Емоционално – когато те обиждат, подиграват, унижават, карат те да се страхуваш или да се чувстваш виновен, заплашват те или те изолират. Ако си свидетел как вкъщи възрастните се карат или бият, това също е насилие.

Неглижиране – ако твоите родители или хората, които се грижат за теб, те оставят да гладуваш, да излизаш с мръсни дрехи или да не се къпеш, не ти обръщат внимание, не се грижат за теб и те принуждават да не ходиш на училище.

Сексуално – всяко докосване, целуване или опипване на тялото ти, които те засрамват или те карат да се чувстваш неудобно. Ако някой те принуждава да покажеш тялото си или части от него, които са под бельото ти, за да ги гледа, снима или опипва. Както и ако някой те кара да пипаш половите му органи или пипа твоите, или те насилва да го гледаш гол.

 

Насилие е и кибертормозът – това е съзнателно, многократно повтарящо се агресивно поведение, което цели да те унижи, да те накара да изпитваш болка и страдание. Извършва се чрез средствата на технологиите за електронна комуникация – интернет и мобилни телефони. Най-често кибертормозът е под формата на пускане на клюки или слухове в социалните мрежи (като Фейсбук) и чатовете и програмите за незабавни съобщения (като Скайп).

Ти имаш правото да кажеш НЕ на хората, които те удрят, нараняват, карат те да се страхуваш, заплашват те или те докосват по начин, който те засрамва.

Какво да направиш, ако си преживял/а насилие или ако знаеш, че друго дете е жертва?

Да споделиш се изисква смелост, а често и да преодолееш срама си. Ние знаем това и сме готови да ти помогнем.  Не се страхувай да споделиш, защото само, ако разкажеш – насилието може да бъде спряно. Уверяваме те, че ще те изслушаме и ще ти помогнем.

Ако си насилван/а или се страхуваш за друго дете в подобна ситуация, можеш да:

  • Споделиш притесненията си с възрастен, на когото вярваш – родител, учител, лекар, полицай, социален работник, съсед, роднина;
  • Да се обадиш на Националната телефонна линия за деца 116 111, това е денонощен безплатен телефон;
  • Да се обадиш в отдел „Закрила на детето“ или в полицията.
  • Можеш да се обърнеш и директно към Детски център за застъпничество и подкрепа Зона ЗаКрила.
  • Още полезни телефони може да видиш тук.

 

Какво е Зона ЗаКрила?

Това  е място, където децата, пострадали от насилие и техните семейства могат да получат закрила и подкрепа. Зона ЗаКрила работи заедно с полицаи, социални работници от отделите за закрила на детето, съдии и прокурори, за да може децата да бъдат защитени и насилието над тях да спре.

Какви хора ще те посрещнат в Зона ЗаКрила?

Тук работят специалисти, които знаят и разбират какво преживяваш. Социалните работници и психолозите на Зона ЗаКрила са специално обучени да разговарят и помагат на деца, които са наранени или са в опасност.

В Зона ЗаКрила всяко дете има свой социален работник, на когото може да сподели какво се е случило, как се чувства и какво би искало да се промени. Той ще ти обясни всичко, по разбираем за теб начин, ще те придружи, ако се нуждаеш от лекарска помощ и ще бъде с теб, когато други хора (полицай, прокурор, съдия) искат да разговаряте за това, което ти се е случило. Имаш право разговорът да се проведе при специални условия и в присъствието на човек, на когото имаш доверие.  Социалният работник ще говори с родителите ти и ще информира тях и теб за вашите права и подкрепата, която можете да получите.

Денонощни мобилни телефони Зона Закрила:

Шумен: 0893 361 104

Монтана: 0897 011 347

София: 0876 692 280

Как да помогнете?

Ако се чувствате съпричастни към мисията на УНИЦЕФ за осигуряване на безопасна и сигурна среда, можете да помогнете в събирането на средствата за осъществяване на планираните мерки като посетите сайта на УНИЦЕФ.

Източник на снимката: UNICEF Bulgaria/2014/Mirela Vavova

Продукти

Изпрати коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Подобни публикации