Защо детето не може да се съсредоточи?

Някои деца лесно се съсредоточават и ориентират в пространството, докато на други са им нужни повече усилия. Невнимателните деца трудно се приспособяват в училище и въобще в ситуации, които изискват от тях да се концентрират. Ако вашият наследник влиза в групата на невнимателните, имайте предвид, че това е проблем и детето се нуждае от вашата помощ, за да го преодолее.

Много родители считат, че липсата на концентрация у техните мъници се дължи на простия факт, че определено занятие просто не им е интересно. Но не е толкова просто, невниманието може да се дължи на различни причини. Тях специалистите са разделили на няколко вида.

Хронична умора и лесна уморяемост

За деца с такъв проблем е нужно занятията да бъдат структурирани така, че често да се променя видът им. Тоест не трябва да бъдат монотонни. Що се отнася до изкореняването на проблема, то бързата уморяемост и физическата слабост са свързани пряко със здравето и начина на живот на мъника. Има ли режим детето? Правилно ли се храни? Излиза ли често на чист въздух, или цялото си свободно време прекарва пред телевизора? Посещава ли часовете по физкултура и въобще има ли достатъчно физическо натоварване в ежедневието си? Задайте си тези въпроси и ако на повечето от тях отговорите са отрицателни, започнете промяна.

Стресови ситуации и дълбоки преживявания

В този случай децата не изглеждат незаинтересовани от дадено занятие, а създават впечатление на дълбоко потънали в своите мисли и настоящите занимания по-скоро ги отвличат от размислите им или от състоянието, в което се намират. Могат да правят всичко без желание или ‘през куп за грош’. При работа с такива деца са необходими силна обратна връзка, тесен контакт и радушен прием. Преподавателите/родителите е нужно постоянно да следят за изражението на лицата си – да изглеждат позитивни, да задават въпроси на малките мислители, да следят интонацията на гласа си и т. н. Важно е да питате, защото така децата ще полагат усилия да мислят и да ви слушат, за да могат да ви отговарят, а няма да седят пасивно и да гледат през вас. Решаването на такъв проблем не е лесно. Нужно е да се определи какво предизвиква стрес у детето, какво занимава неговите мисли. Често това се дължи на факта, че е много стеснително и именно тези емоции предизвикват у него ступор. То е съсредоточено върху неувереността си, а не върху случващото се наоколо.

Вторият вид стрес е свързан с ежедневието на детето. Това на първо място е семейството. Проблемите вкъщи – чести скандали, грубо отношение към него, загуба или болест на близък, всяко угнетяващо преживяване, могат да доведат до бягство от реалността. Това могат да бъдат и лични проблеми, например някакви конфликти в класа и т. н.

Индивидуални особености и възприятия на детето

Децата са различни като възрастните. Някои възприемат по-добре, като слушат, други, като четат, а при трети е най-силно визуалното възприятие. Затова мъникът, който по-добре се справя с картините, ще е разсеян, докато учителят разказва и обратно. В тази връзка е необходимо педагогът да се старае да представя информацията на децата в няколко форми, а родителят е нужно да разбере под каква форма най-добре възприема наследникът му и да използва тези методи за предаване на информацията. Освен това е редно да се научи и самото дете да го прави, за да не изпитва трудности в по-нататъшното си образование.

Източник: Кенгуру