Защо децата говорят за себе си в трето лице?

Сигурно сте забелязали, че детето Ви говори за себе си все едно за някой друг. „Пепи яде./Стефчо играе./ Кати иска кукла. Чочо сам.“ Но защо е така?

Отговорът е, че децата  до 3 години все още изграждат идеята за себе си, за „Аз“. Учейки се да говорят е нормално до 3 годишна възраст все още да изпитват затруднения в използването на личните местоимения и затова естествено възпроизвеждат начина, по който другите говорят за тях. Постепенно това се променя. Колкото повече децата учат за себе си, колкото повече опит придобиват, колкото повече взаимодействат и се утвърждават в група от връстници, толкова по-бързо започват правилно да използват личните местоимения и да говорят за себе си с „Аз“, „На мен“ и т.н.

Аз-концепцията означава детето да се възприема като отделна личност, със свои интереси, желания и умения.

Как може да подпомогнете процеса на създаване на Аз-концепция?

• От ранна бебешка възраст предлагайте на детето да се гледа в огледалото. Детето вижда другите, но не и себе си. Това е един начин да му предложим да види себе си и да започне да се разпознава. Играйте често пред огледалото. Според специалистите реалното разпознаване в огледалото настъпва след година и половина.
• Разглеждайте заедно негови снимки или видео, особено свързани с наскоро преживени събития, които детето помни и  се разпознава. Имайте предвид, че децата на 2 години, когато гледат свои снимки от ранна възраст, може да не се разпознаят и да решат, че Вие държите, прегръщате или играете с друго дете. Разбира се, тези реакции са много индивидуални и не е задължително да възникнат при всички деца.
• Стимулирайте опитите за самостоятелност на детето. Заявката „Сам!“ е важна за играждането на Аз -концепцията. Щом детето иска да опита да направи нещо само, нека да опита. Дори това да означава да го чакате половин час да си обува панталона или да качвате стълбите бавно, бавно и то по няколко пъти. Вашата задача е да стимулирате самостоятелността. Идеята за себе си, минава през това какво можем, в какво сме добри. Разбира се, трябва прецените добре рисковете, да елиминирате опасностите и да сте до детето, ако то има нужда.
• Стимулирайте изказването с „Аз“. Когато детето вече е по-уверено в речта си, насочвайте го да използва местоименията в първо лице: „Аз/мое/ на мен“ и т.н.
• Нека детето научава възможно най-много за себе си: име, пол, възраст, цвят на коса, на очи, какво харесва, какво не харесва, къде живее, умения, които владее и т.н. Разбира се, това не трябва да става накуп, а постепенно, съобразено с възрастта и възможностите на детето.
• Давайте възможност на детето да прави избор. Да можеш да взимаш решения е важна част от изграждането на идеята за себе си. Не е задължително мама да ми избере блузата за днес, мога и аз! Между червената и синята, предпочитам червената.Аз имам мнение.
• Поощрявайте детето, когато само да стигне до даден резултат. Поздравете го, когато нарисува нещо, когато нареди само пъзела, когато видите, че вече може да скача като зайче. Когато родителят се отнася с любов и позитивно оценява постиженията на децата си, децата развиват позитивен образ за себе си.
• Нека детето реално да има присъствие в дома. Да има свой кът, свои неща, книжки и играчки, които да достъпва само, когато пожелае.
• Направете си родословно дърво, така ще помогнете на детето да изгради представа за себе си чрез своето семейство.