Защо децата учат по-добре, движейки се?, интервю с Мартина Велева

„Движението е ключ към ученето“ – това е философията на Мартина Велева. Самата тя се определя като човек с „дива душа“, влюбена в природата и в йогата, които ѝ помагат да открива и развива себе си. Взела много от бурното си юношество, знаеща цената на това да отстояваш свободата си, посвещава педагогическите си търсения на обучението чрез движение. „Още от древни времена, хората са учили чрез опита си, когато имало някакъв занаят, който е трябвало да усвоят, те направо са се захващали да го правят. Така усвоявали знанието чрез опит и ставали добри в занаята си“, споделя тя.

Работи повече от 6 години в детски градини и е от малцината, които се осмеляват да изведат 4 годишни хлапета на лагер сред природата, за да вдъхнови „дивата“ им същност да търси, да изследва и да експериментира. Децата се връщат с усещането, че са по-големи, по-знаещи и по-можещи. И не само това. Занимава се с театър, работи активно с деца и младежи, като разработва програми за училища по учебните предмети „Екология“, „Личностно развитие“ и „Обучение чрез движение“, както и програми за неформално образование.

Мартина, как реши да работиш с деца?

Историята наистина е много интересна. Бях на един етап от живота си, точно преди да завърша училище, в който търсех себе си и своето призвание. Тогава започнах да се занимавам с йога. Йогата ме научи да общувам със себе си, да търся и да си задавам въпроси, защото всички отговори са в самата мен. Попитах се: „Кое е моето призвание, кое е нещото, с което ще съм най-полезна на света и на себе си.“ Отговорът се яви в образа на едно детенце, което се опитваше да ми привлече вниманието, като се беше залепило на прозореца на един автобус и ми правеше смешни физиономии. В този момент се сетих как още от малка много обичах да се грижа за деца, често помагах на съседите ми, с гледането на техните малчугани. Така реших да се посветя на работата с деца и се записах в специалност „Обща педагогика“ в СУ. И там търсех своето нещо, вървях по свой път. В университета имах възможност да се срещна с паневритмията и философията на Петър Дънов, както и да изкарам курс по езотерични учения.

Как стигна до твоята основна тема за обучение чрез движението?

Мога да кажа, че в основата е баща ми. Той много обича природата и движението и успя да ми го предаде и на мен. Ходехме по диви плажове, катерехме заедно по върховете. И до ден днешен природата ми дава енергия и ми помага да се свързвам със себе си. Считам я за фундамент, без който възпитанието няма как да се случи.

Идеите ми получиха форма, когато започнах да работя в една детска градина. Постоянно търсех път към децата и установих, че колкото по-активна е играта, толкова по-добре те откликват и учат. Там започнах да преподавам йога по моя програма. Работех за това да се наслаждават от контакта с природата, да имат отношение към нея, да са смели да опитат какво е да ходиш бос по тревата, да експериментират с калта, да изучават камъните, да докосват дърветата, да миришат билките и цветята. Този физически контакт с природата им дава информация за света, освен това ги зарежда с енергия и постепенно преживяването се превръща в духовно. Децата интуитивно разбират колко много им помага тя да се чувстват добре, свързани, да общуват по-добре, да разбират и хората по-добре.

Предстои ти представяне на Академия за родители. Какво ще покажеш на Форума?

Искам да представя някои от възможностите, които дава обучението чрез движение и защо е толкова важно за децата. Надявам се да има възможност да покажа игри, които родителите може да приложат сами. Искам да им споделя част от опита си през изминалата година от часовете по „Обучение чрез движение“, които водех на предучилищна група и първи клас. В тези часове, през движението на телата си учихме буквите, геометрията, физичните закони, движението на планетите в Космоса и много други интересни неща от живота. Освен това, искам да им дам идеи как да свържат децата си с природата, как чрез различни предизвикателства да развиват уменията им за общуване, за партньорство и приятелство, умения да слушат и др.

Как си обясняваш, че децата учат по-добре чрез движение?

Движението активира всички сетива. Когато знанието мине не само през ума, а и през тялото, то става трайно. Научно е доказано, че колкото повече децата се движат, толкова повече мозъкът им се развива. Наскоро четох за изследване, проведено в продължение на няколко години в САЩ с два класа. В единия клас децата са учили по познатия ни начин с един- два часа физическо. На втория клас са приложили по-голяма физическа натовареност и всеки ден са имали допълнителни часове по спорт. Накрая на учебната година се оказало, че резултатите на децата от втория клас били с 30% по-високи от резултатите на първия клас. Това означава, че движението ни прави по-умни. Дори съветват, когато си изправен пред труден проблем, да станеш и да се разходиш, защото това задвижва и мозъка.

Човешкият мозък не е създаден само за логическа информация. Има дял, който отговаря за езика, друг е за творчеството, трети – за движението и т.н. Затова не бива да ограничаваме децата да учат само през логиката и паметта или само чрез изкуството. Трябва всички тези зони да работят. Затова аз включвам движение, театър, рисуване, логика, и т.н.

Движението и игрите навън са важни обаче не само за ученето, а за общото състояние на децата. Колкото повече играят сред природата, толкова по-здрави са, толкова по-добър е сънят им, толкова по-добър апетит имат. Когато децата стоят затворени, енергията се натрупва в тялото и избива в нервност, превъзбуда, агресия. Енергията трябва да се движи, да минава през ума, през сърцето, цялото тяло, за да се чувства детето позитивно и спокойно.

Продукти