Защо лъжат децата?

Защо лъжат децата?

Не бързайте да осъждате детето за изречената лъжа. Не го наричайте лъжец. Но в никакъв случай не се правете, че не усещате лъжата. Не се дръжте така, сякаш не е изречена. И в двата случая няма да спечелите нито вие, нито детето. Порицанието, наказанието или безразличието по-скоро ще провокират нови лъжи. По-добре е да се опитате да откриете скритата зад лъжата истина. Постарайте се да използвате получената информация, за да помогнете на детето си да разграничи реалността от мислените си желания.

Децата между 3 и 5 години лъжат и си измислят разни истории по различни причини:

  • Понякога това се дължи на богатото им въображение, измислят си някоя история и я разказват доста убедително.
  • Понякога лъжат съвсем обмислено, за да се предпазят от последствието, т.е детето осъзнава постъпката си и лъже, защото разбира, че е опасно да каже истината, то се страхува.
  • Повечето деца, но и възрастни лъжат от време на време.

Не наричайте чедото си лъжец, дори тогава, когато то очевидно не казва истината. Не се правете на следователи и не се опитвайте да изтръгнете истината на всяка цена. Не преувеличавайте значението на детските измислици и не драматизирайте излишно.

Помогнете на детето да разбере своята неизгодна позиция, да осъзнае истината и да я разграничи от измислицата и фантазията.

Често пъти възрастните стават причина за лъжите на децата, като задават въпроси, които предизвикват самозащитни лъжи.

Децата не приемат с особен възторг, когато вие ги разпитвате и им задавате въпроси уловки. Не мислете, че те са толкова глупави и недосетливи, че да не могат да открият, че вие вече знаете истината. Задавайки провокативни въпроси, вие карате детето си да изрича лъжа и го поставяте в изключително унизително положение.

Как да реагираме, когато детето лъже:

  • Трябва да се опитаме да изкореним чувството за страх у детето, като му внушим нашата обич. Когато детето разбере и усети, че го приемате и с белите и с всичко, което прави, дори понякога да не е правилно, то ще се научи да ви се доверява и да бъде честно.
  • Трябва да се научим да изслушваме детето, не веднага да прибягваме до наказание, да не го засрамваме, а да търсим решение на проблема заедно с него.
  • Когато, детето започне да възприема своите грешки, постъпки, като ценен опит, а не като грехове и провали, те няма да му изглеждат чак толкова страшни.
  • Когато мислите, че детето лъже, кажете му направо: „Това ми звучи, като измислица. Но се питам, каква ли е истината?
  • Опитайте се да се поставите на мястото на детето, попитайте го, дали се страхува да признае истината, пояснете, че всеки човек, понякога изпитва страх, но това не е причина да скрива истината.
  • Пояснете на детето, че трябва да поема отговорност за действията си, всеки може да сбърка, но като прехвърлиш вината върху някой друг, не ставаш по-малко отговорен и виновен за постъпката си.
  • Обяснете на детето, какво означава доверието, колко е важно да ни се доверяват, като бъдем честни. Трябва време и с много личен пример и обяснения да научим детето да различава истината от лъжата. Никое новородено и след това 4, 5 годишно дете не може тотално и безгрешно да различи действителното от недействителното.

Ако детето излъже и ние го напляскаме, накажем, засрамим, то ще си направи погрешни изводи. Наказанието помага само привидно. Лъжите не трябва да предизвикват реакции на ужас, можем да помогнем на детето да казва истината, като му покажем, че няма защо да се страхува от последствията и нашите реакции.

Изпрати коментар

Подобни публикации