Снимките в днешно време са основно изразно средство. Социалните мрежи направиха възможно споделянето на снимка или видео буквално с едно движение и секунди след като събитието се е случило.

Днешните деца могат да имат хиляди снимки от детството си, но ние някак си забравяме да снимаме. И не говоря само за фотосесии и стандартните снимки „гледай и се усмихни“ говоря за света на децата, който бидейки ежедневие често пропускаме.

Ако прегледате последните снимки на детето си, ще видите че повечето вероятно са по някакъв повод, случка или посетено място. Това е и основната причина да забравяме да снимаме. Приемаме телефона в джоба като даденост, докато в началото на 90-те се редяхме на опашки пред фотото и проявяването на снимки за един час беше една от най-модерните услуги.

Именно заради тези изпуснати моменти от ежедневието, реших да стартирам един фотографски експеримент с името „Един ден на…“, в който да проследя какво се случва в един обикновен ден. Без сценарии, без пози и без план.

Уговорих се с майката на малкия Иван и се появих на вратата в немислимо време за събота сутрин, когато той току що се беше събудил. Трудно мога да опиша какво точно се случи в думи, затова сглобих този малък филм, с който да разкажа.

Отдавна не бях изпитвал такова удоволствие от самото снимане, защото всичко се случваше без моята намеса.

Не пропускайте моменти и снимайте децата си винаги, когато можете или не можете, дори и с риск да станете досадни. Децата се променят непрекъснато и единствените следи, които остават са снимките.

Снимки: lyubenov.com