За възпитанието на детето

Възрастните държат в себе си силата да засилят или да заличат едно или друго качество у детето. От това какви са били нашите отношения с детето зависи какъв Аз-образ ще си създаде то. Чрез нашите действия и постъпки ние отключваме една или друга страна от детската личност. Това се дължи на силата на емоционалното въздействие върху личността на човека. Всяка наша дума може да се тълкува двуяко от детето.

В периода от 3 до 7 години у детето нарастват възможностите за самостоятелност и то все по-често иска да се освободи от опеката на възрастния. Доверете се на детето там,  където е възможно. Покажете му, че вярвате в неговите сили и възможности. И то ще ви се отплати със старание. Когато предстои решаването на по сложен проблем застанете до детето като партньор, като приятел, а не като възрастен, който забранява или разрешава. Най-сигурното средство за успех е играта. Чрез нея детето неусетно приема вашите идеи и вашия пример.

Вашият личен пример е най-сигурното възпитателно средство

Вие без съмнение желаете вашето дете да има добри обноски, да се държи възпитано, да бъде въздържано на чуждо място. Тогава му покажете със своето поведение как да постъпва.

Не поучавайте детето пред непознати хора. Дайте вашите инструкции, ако е необходимо, преди това. Или още по-добре просто покажете как да се държи. Не пропускайте да поздравите учтиво, или да благодарите на когото трябва.
Поучения от рода „кажи добър ден“ или „Кажи благодаря“ нямат особена възпитателна сила за детето. Но ако вие поздравите учтиво или благодарите за нещо, това без съмнение ще бъде запомнено от вашето дете и ще бъде повторено на подходящо място.

За двуяката сила на похвалите и заплахите

Ако нашите похвали или забележки са насочени по-често към личността и характера на детето, а не към неговите действия и постижения, то това би довело до негативен резултат.
Похвалете действията на детето, а го оставете само да направи изводи за себе си. Думите ви трябва да показват вашата висока оценка за детското усилие, за постижението, за помощта.

Похвали от рода „Браво, ти си много силен“ или „Браво, ти си много умен“ не дават нищо друго на детето освен често неоправдано високо самочувствие и несъответстващо самомнение.
Ако обаче ние похвалим и усилията на детето и му покажем, че то ни е направило услуга, то е в състояние само да си направи извода, че е добро и че е свършило полезна работа.

Как стоят нещата със забележките и порицанията? Дали те са необходими, дали са полезни?
И тук спазвайте правилото да порицавате постъпката, а не самата личност и нейния характер. Забележки от рода „Ти си лошо момче“ или „Ти си глезльо“ с нищо няма да допринесат за промяна на поведението и характера на детето към добро. Тъкмо обратното – те могат да влошат положението. Малкото дете не е в състояние да разбере и закана от рода „Само го направи още веднъж и ще видиш какво ще се случи!“ Детето сякаш я възприема като желание на родителя да повтори тази постъпка и бърза да го направи. Освен това то е любопитно да разбере какво го очаква.
Когато детето е направило беля, то много или малко изпада в стрес и става неспокойно. Затова вместо да се нахвърляме върху него с упреци за личните му недостатъци, по-добре е да обсъдим постъпката и да му покажем, че така не трябва да се прави. Нека да оставим детето само да си направи изводи за своето поведение и за това дали то ни радва.

Не използвайте заплахите като възпитателна мярка

Това само може да насочи детето ви към двуличие и неискреност. Със своя наивитет детето не винаги може да разбере, че чрез заплахата ние осъждаме негова постъпка или поведението му. То само се досеща, че това не ни харесва. Затова пред нас то се старае да не прави онова, за което е получило порицание, но тъй като не е разбрало, че постъпката му не е добра, то я извършва отново в наше отсъствие. Така се поражда двуличието. В такива случаи ние оставаме твърде изненадани от непослушанието на детето в наше отсъствие и трудно си обясняваме каква е причината за това.

Противоречивите изисквания са източник на лицемерие и непослушание

Сигурно ви се е случвало единият от вас да забрани нещо на детето, а другият – да го разреши. Детето много точно долавя, при кой от двамата родители може да получи разрешение и много сполучливо се възползва от това. Затова не трябва да допускате подобно противоречие.
Първо се договорете със своя партньор за правилата във вашето семейство по отношение на детето и след това дръжте да се спазват.
Преди да изречете забраната добре помислете дали тя е приемлива за детето, дали с нещо няма да му навреди и дали няма да ви се наложи много скоро да се откажете от нея.
След като веднъж сте забранили нещо не се поддавайте на натиска на своя любимец и не отстъпвайте без аргументи.

Честите забрани и лесните отстъпления правят вашето дете непослушно. То или ще се опита да наруши забраната или ще направи всичко възможно да ви накара да я отмените. Ако не сте съгласни с партньора си най-добре е да поговорите за това насаме и да излезете с общо мнение. Това ще направи вашето дете по-спокойно и ще го накара да спазва вашите правила.

Не позволявайте на детето да прекъсва вашия разговор, ако не се налага

Често сме свидетели на това как детето не позволява на своята майка или своя баща да разговаря с друг човек. То измисля всякакви причини да прекъсне разговора и да насочи вниманието на родителя към себе си.
В повечето случаи тези прекъсвания са неоснователни и безпричинни. Това се дължи на детския егоцентризъм и на желанието на детето да е център на вниманието.

Не позволявайте на рожбата си да ви прекъсва без причина. Приучете детето да изчаква търпеливо да свършите.

Детето без съмнение е в състояние да разбере подобно ваше искане, само ако вие не злоупотребявате с неговото търпение и му отделяте достатъчно време и внимание.

Източник: dete-bg.com