За децата и детските книги през погледа на писателката Петя Кокудева

На 17 септември от 9 до 18 часа в София Ивент Център (Парадайз мол) ще се проведе образователната конференция „Развитието на детето в социалната среда“. Организатор на събитието е Институт Монтесори България. Събитието е предназначено за професионалисти  и родители. Програмата включва научни изследвания на международно признати невропсихолози, споделяне на експертния опит на световноизвестни обучители, гледните точки на писатели и експерти по развитие на човешкия потенциал.

Тази седмица „Детето играе“ има честта да Ви срещне с някои от лекторите на конференцията.

Петя Кокудева е детски писател и пътешественик. Завършила е журналистика и има магистратура по творческо писане. Автор е на три книги със стихотворения: “Лулу” (специална награда на националния конкурс за дебютна литература “Южна пролет”); “Малки същества” (номинация за националната награда “Христо Г. Данов” в раздел “Детска литература”) и “Питанки” (национална награда за детска литература „Константин Константинов”). Съавтор е на серия весели учебни помагала. Някои от стихотворенията й са превърнати в песни, а други са включени в читанките за втори клас. Един от постоянните посланици на инициативата “Забавното лятно четене”. Често се среща с деца из цялата страна, за да четат и да фантазират заедно. Водила е детски работилници по писане на истории, измисляне на думи, стихотворчество. На предстоящата конференция тя ще ни поведе из забравеното изкуство да се разговаря с деца.

Фотограф: Евгений Милов

Петя, срещате се с много деца покрай Вашите книги, какво най-често чувате от тях?

Реплики от сорта на: “Не си бъркам в носа, а посочвам на сополите да се прибират навътре.” или пък въпроси като: “Женят ли се мравките?”, “Трудно ли е да си намериш работа?”, “Какво е да си поетка?”.

Пътувате много и по света. Знаем, че обичате и да сте по следите на любимите си детски герои. Какво е усещането?

За мен това да живея, обградена от детски книги, и да ги чета, наред с тези за възрастни, е ежедневие. Странно би било да си детски писател, който не чете детски книги. Ако искаш да запалиш другите по нещо, логично е самият ти да си запленен от него.

До какви въпроси за развитието на децата са Ви довели пътешествията Ви по света?

Главният въпрос за мен лично е какво искаме ние от нашето образование. В Нова Зеландия са преценили, че искат да научат децата си, че успехът, това е приносът към общността. Неслучайно там доброволчеството е развито в максимална степен. В Япония пък са ориентирани към емпиричния опит – учениците ходят с тефтери из градския транспорт, из пазарите и задават въпроси – изучават реалния живот, в ход. Скандинавците фокусират много усилия в грижата и връзката с природата.

Образованието обаче не може да е механичен пренос на работещ модел. Трябва да решим ние, българите, кои сме и какво е ценно за нас. Хубаво е, че се възхищаваме на финландското образование, но по-често това е повод да се нагнетяваме: “Ето, вижте ние колко сме зле!”, вместо да бъде подсещане: “Гледай ти, те имат собствена стратегия – да помислим и ние за наша, индивидуална, отразяваща нашите особености.”

Как се пише за деца? Какъв език децата възприемат най-лесно и какво за тях е интересно?

Знам детска книга със смешни стихотворения за човешката анатомия – говори се за черва, скелети и пр. Знам няколко, в които се разказва поетично и трогателно за смъртта. Абсолютно всяка тема може да бъде претворена умело в книга, ако намериш вълнуваща история и съобразен с жизнения опит на децата език: достъпен, но ярък и жив, а не опростен и окастрен.

Как говорите с децата?

Не се вдетинявам. Не се правя на всезнайко само защото съм възрастен. И най-вече, любопитна съм какво ги вълнува – повече искам да чуя тях, отколкото да им кажа нещо.

Какви са посланията, които бихте искали децата да чуят?

Бих искала повече деца да живеят в среда, където езикът е ценност: богат, красив, внимателен. И бих била щастлива, ако ние, възрастните, съумеем да разберем навреме, че начинът, по който говорим, четем и пишем, предопределя мисленето и действията ни. Езикът е отношението ни към самите нас.

Какво е Вашето определение за хубава детска книга?

Визуално изящна книга, в която неусетно – под видимата повърхност – се казват важни неща на бистър, забавен и вълнуващ език. Такива са книгите на Морис Сендак, на Кристине Ньостлингер, на Свен Нордквист, на Мак Барнет…

Изпрати коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Подобни публикации