За децата и детските книги през погледа на писателката Петя Кокудева

На 17 септември от 9 до 18 часа в София Ивент Център (Парадайз мол) ще се проведе образователната конференция „Развитието на детето в социалната среда“. Организатор на събитието е Институт Монтесори България. Събитието е предназначено за професионалисти  и родители. Програмата включва научни изследвания на международно признати невропсихолози, споделяне на експертния опит на световноизвестни обучители, гледните точки на писатели и експерти по развитие на човешкия потенциал.

Тази седмица „Детето играе“ има честта да Ви срещне с някои от лекторите на конференцията.

Петя Кокудева е детски писател и пътешественик. Завършила е журналистика и има магистратура по творческо писане. Автор е на три книги със стихотворения: “Лулу” (специална награда на националния конкурс за дебютна литература “Южна пролет”); “Малки същества” (номинация за националната награда “Христо Г. Данов” в раздел “Детска литература”) и “Питанки” (национална награда за детска литература „Константин Константинов”). Съавтор е на серия весели учебни помагала. Някои от стихотворенията й са превърнати в песни, а други са включени в читанките за втори клас. Един от постоянните посланици на инициативата “Забавното лятно четене”. Често се среща с деца из цялата страна, за да четат и да фантазират заедно. Водила е детски работилници по писане на истории, измисляне на думи, стихотворчество. На предстоящата конференция тя ще ни поведе из забравеното изкуство да се разговаря с деца.

Фотограф: Евгений Милов

Петя, срещате се с много деца покрай Вашите книги, какво най-често чувате от тях?

Реплики от сорта на: “Не си бъркам в носа, а посочвам на сополите да се прибират навътре.” или пък въпроси като: “Женят ли се мравките?”, “Трудно ли е да си намериш работа?”, “Какво е да си поетка?”.

Пътувате много и по света. Знаем, че обичате и да сте по следите на любимите си детски герои. Какво е усещането?

За мен това да живея, обградена от детски книги, и да ги чета, наред с тези за възрастни, е ежедневие. Странно би било да си детски писател, който не чете детски книги. Ако искаш да запалиш другите по нещо, логично е самият ти да си запленен от него.

До какви въпроси за развитието на децата са Ви довели пътешествията Ви по света?

Главният въпрос за мен лично е какво искаме ние от нашето образование. В Нова Зеландия са преценили, че искат да научат децата си, че успехът, това е приносът към общността. Неслучайно там доброволчеството е развито в максимална степен. В Япония пък са ориентирани към емпиричния опит – учениците ходят с тефтери из градския транспорт, из пазарите и задават въпроси – изучават реалния живот, в ход. Скандинавците фокусират много усилия в грижата и връзката с природата.

Образованието обаче не може да е механичен пренос на работещ модел. Трябва да решим ние, българите, кои сме и какво е ценно за нас. Хубаво е, че се възхищаваме на финландското образование, но по-често това е повод да се нагнетяваме: “Ето, вижте ние колко сме зле!”, вместо да бъде подсещане: “Гледай ти, те имат собствена стратегия – да помислим и ние за наша, индивидуална, отразяваща нашите особености.”

Как се пише за деца? Какъв език децата възприемат най-лесно и какво за тях е интересно?

Знам детска книга със смешни стихотворения за човешката анатомия – говори се за черва, скелети и пр. Знам няколко, в които се разказва поетично и трогателно за смъртта. Абсолютно всяка тема може да бъде претворена умело в книга, ако намериш вълнуваща история и съобразен с жизнения опит на децата език: достъпен, но ярък и жив, а не опростен и окастрен.

Как говорите с децата?

Не се вдетинявам. Не се правя на всезнайко само защото съм възрастен. И най-вече, любопитна съм какво ги вълнува – повече искам да чуя тях, отколкото да им кажа нещо.

Какви са посланията, които бихте искали децата да чуят?

Бих искала повече деца да живеят в среда, където езикът е ценност: богат, красив, внимателен. И бих била щастлива, ако ние, възрастните, съумеем да разберем навреме, че начинът, по който говорим, четем и пишем, предопределя мисленето и действията ни. Езикът е отношението ни към самите нас.

Какво е Вашето определение за хубава детска книга?

Визуално изящна книга, в която неусетно – под видимата повърхност – се казват важни неща на бистър, забавен и вълнуващ език. Такива са книгите на Морис Сендак, на Кристине Ньостлингер, на Свен Нордквист, на Мак Барнет…

Изпрати коментар

Подобни публикации