За забраните и ограниченията с любов

За забраните и ограниченията с любов

Колкото и да не ни се иска, има ситуации, в които трябва да налагаме ограничения на децата си. Важното е да го правим така, че да запазваме достойнството им и забраните наистина да имат смисъл.

Кога да налагаме ограничения?

Безспорно, ако непрекъснато налагате ограничения, рискувате да възпитате дете с ниско самочувствие, което непрекъснато ще е зависимо от чуждото мнение и указания, без умения за собствен избор. Липсата на ограничения, пък от своя страна, може да доведе до това детето слабо да се съобразява с околните и да не развие успешно уменията си за самоконтрол. Къде е златната среда? Определено, когато става въпрос за безопасността и здравето на детето е редно да се наложат ограничения – не бихте искали детето Ви да бърка в контакта. Важно е да възпитаме детето и в уважение към другите и когато забележим нетолерантно и грубо отношение да вземем мерки.

И все пак, как да забраняваме и налагаме ограничения?

Често в бързината, а и защото е лесно, формулираме забраните с „недей“ и „не“. Ефект вероятно има, но в краткосрочен план. Затова е добре винаги, когато забранявате нещо, да намерите време да предложите и алтернатива на детето, особено на най-малките.

„Не тичай!“ е пример за забрана, която казва на детето какво да не прави, но не и какво да прави. Ако кажете: „Ела да се пързаляме!“, му помагате да насочи вниманието и интереса си в различна посока.

„Не блъскай вратата“ не е достатъчно детето да промени поведението си. „Затваряй вратата тихо и леко“ дава посока на поведението, която помага на детето да разбере какво се иска от него.

Обяснявайте защо забранявате. За детето не непременно е ясно защо му забранявате или го ограничавате. „Стига толкова компютър!“ звучи като наказание, а не като загриженост от страна на родителя за здравето и развитието на детето. „Когато прекарваш много време на компютъра може да си развалиш очите, а и губиш ценно време за игра. Затова 20тина минути пред екрана на ден е допустимото време за твоята възраст. Помисли как най-добре може да ги оползотвориш.“

„Щом удряш децата, се прибираме веднага!“ ще предизвика логичен гняв от страна на детето, но: „Виждам, че ти е трудно да се контролираш и когато се ядосаш посягаш да удариш. Но когато удряш, другите деца ги боли. Затова трябва да си тръгнем. Когато успееш да се овладееш и спреш да ги удряш, ще можем да останем и да играем. Утре ще имаш възможност да опиташ.“ показва на детето къде е проблемът и какво зависи от него, за да го реши.

„Не можеш да имаш всяка играчка, която искаш!“ не дава яснота на детето защо не може да има играчката, която току що е видяло на витрината на магазина. „Разбирам, че искаш играчката, но имаме ограничен бюджет и в момента не мога да си я позволя. Тъжно ми е, че е така и може заедно да помислим за решение.“ е вариант, който е по-вероятно да направи детето съпричастно на проблема и дори да го научи на нови неща за управлението на финансите в семейството.

Обясненията не само дават аргументация на забраната или ограничението, а показват на децата, че Вие ги уважавате и им помагате да се справят с предизвикателството. Освен това децата се учат сами да преценяват поведението си в бъдеще, разбират какво зависи от тях самите и могат да съобразят какво е редно или не, дори когато Вие не сте на близо, за да конкролирате всичко.

Договаряйте с децата възможни алтернативи, особено с по-големите. Когато децата знаят, че забраната не е с цел наказание, те по-лесно ще се справят с яда си или разочарованието си. Бъдете техен партньор в откриването на смисъла на забраната и търсене на възможни решения. Нека децата да имат възможност да дадат и своите аргументи и изразят позиция. Важно е децата да се чувстват чути и да имат избор. Такъв подход Ви гарантира, че детето ще може да отстои мнението си и в трудни ситуации с приятели, учители и други хора от обкръжението му.

Сигурни сме, че искате децата Ви да растат съзнателни и отговорни личности, бъдете техни партньори в този дълъг и нелесен процес.

Изпрати коментар

Подобни публикации