За послушанието и други средновековни термини

На една детска площадка, майка се опитва да научи детето си възпитано да поиска топката от друго дете. Думите ѝ бяха: „Помоли се! Помоли се! Помоли се, да ти я дадат!“

Баба идва на гости при внучето и първо пита: „Ти послушен ли беше?“

Използваме тези изрази автоматично и повечето хора имат позитивно отношение към тях, но едва ли са се замисляли за произхода им и как те рефлектират в съвременността ни. Полушанието и молитвата определено са религиозни термини, здраво закотвени в съзнанието ни от столетия. И също толкова отдавна се свързват с правилното възпитание на децата и е трудно да забележим, че в съвремието изпращат грешни послания.

Послушанието и молитвата са термини, които виреят добре в неравностойни взаимоотношения. Единият – в случая детето- стои по-ниско и от него се очаква подчинение , а другият –родителят стои по-високо и за него се приема, че е абсолютно нормално да определя правилата и условията, при които да вирее по-нисшестоящия. Оттук следват и други постулати:

– не се противоречи на родител;

– възрастните трябва да се уважават;

– възрастните трябва да се слушат;

-родителят знае най-добре какво е добре за детето и т.н.

Посланието е ясно –  детето няма право на мнение, няма право на позиция, чувства и т.н. То трябва само да следва, да се подчинява и да изпитва страхопочитание. Крайният резултат от такова възпитание са деца със счупена воля, които често нямат съпротивителни сили към псевдоавторитети, които изискват подчинение;  деца без самочувствие и без стратегии за справяне в един доста динамичен свят с неустановени ценности; деца, които са беззащитни и неумели в това да се самоутвърждават и защитават и често са или пасивни или агресивни, но и в двата случая незнаещи как да се справят със ситуациите, които ги връхлитат.

Ние от Детето играе вярваме, че съвремието изисква друг контекст на възпитанието, а именно партньорството. Родителят е партньор на детето си в процеса на неговото израстване. Това означава да приема, че детето има мисли, чувства, мнения, позиции от първия ден на раждането си, които са също толкова важни колкото и тези на родителя. Да сте партньори означава да се опознавате взаимно, да се уважавате като личности и да търсите взамноизгодни решения.

Затова възпитанието в послушание трябва да се превърне в изграждане на умение за съобразяване с хората и правилата, възпитание в стратегии за самоутвърждаване при зачитане правата на другите.

Моленето трябва се превърне в умение за вежливо искане на нещата, към които се стремим, уважавайки интересите на другите. Забраната да се противоречи на възрастния – да се замени с умението да водим диалог и аргументиран спор, в който открито и ясно заявяваме мнението си, при отчитане на позициите на другата страна. Налагането на решения от страна на родителите – да отстъпи място на стимулиране на умението за поставяне на цели, планиране, умението за избор и носене на отговорност за последиците.

Ако успеем в това, ще сме спокойни, че децата ни ще имат усещане за собствена стойност, ще са самоуверени и със самочувствие. Ще знаем, че сме ги въоръжили с умения да се справят адекватно във всякакви ситуации.