Играта и развитието на бебето

Известно е, че преживяванията и добитият опит през първите 3 години са основоположни за по-нататъшното развитие на детето. Затова и родителите често се питат какво трябва да правят, за да са адекватни на нуждите на бебето и какви са правилните игри и занимания, за да не се пропускат възможности за учене.

Клиничните изследвания разкриват важността детето да получава подходящи стимули, за да се развиват сетивата му (зрение, слух, докосване, обоняние и т.н.). Освен сетивните стимули, в активното общуване с родителите, бебето развива и своите социални, емоционални и умствени умения и способности. В ранна възраст такива стимули може да са:

– докосване: гушкането, галенето, повиването, докосването на различни текстури;

– вкус:  кърменето и захранването, с което се въвеждат нови вкусови преживявания;

– обоняние: посредством кърменето, гушкането (според проучвания бебетата могат да разпознаят безпогрешно уханието на майките си), излагане на различни източници на ненатрапчиви и безопасни миризми;

– зрение: наблюдаване на лицата на най-близките в обкръжението на детето, наблюдаване на мимики, наблюдаване на черно-бели картинки и предмети;

– слух: слушане на гласовете на най-близките от обкръжението на бебето, които му говорят и пеят, слушане на звука на различни предмети (дрънкалка);

– движение: люлеене, носене на ръце и т.н.

Всички тези преживявания възникват естествено във всекидневното общуване между родителя и бебето и няма нужда от специални играчки, джаджи, образователни видеа, които се бълват от индустрията за деца. Родителите често са объркани, влизайки в детски магазин, наистина ли има нужда да осигурят на детето всички тези неща, които се предлагат. Истината е, че не. Ако родителят се научи да наблюдава детето и да развива чувствителността си към неговите потребности, темперамент и желания ще знае как да играе с детето, както и кога, колко и какви стимули за развитие да му поднася. Факт е, че няма научни данни, които да доказват, че специално стимулиране, различно от произтичащото от всекидневното общуване с родителя, има съществено зачение за развитие на детския мозък.

Преживяванията, които са най-добри за детето са тези, които се характеризират с баланс между предизвикателството (т.е. детето постига или учи нещо ново),  подкрепа от страна на родителя, с която то да се чувства сигурно и уверено, че може да се справи с предизвикателството и възможността за самостоятелно учене (т.е. да преценим кога детето може само да се справи със задачата и кога има нужда от нашата подкрепа). Родителят най-добре може да прецени възможностите на детето си и да прецени какви да са предизвикателствата, които ще постави пред него и каква подкрепа ще му окаже. Това означа да следвате детето. Роля на родителя е да наблюдава дали детето е ангажирано в играта, дали тя му доставя удоволствие, дали се забавлява. Ако това е така, постепенно родителят може леко да усложнява задачите пред него, за да разшири  и обогати знанията и уменията му. Но ако детето е фрустрирано, не желае да участва в играта, извърта се, нервничи и плаче, очевидно не бива да настоявате. Това не носи полза на никого, най-малко на бебето. В този случай потърсете друго занимание, като се съобразите с възможностите и интересите на детето. Ако наблюдавате детето внимателно, ще видите колко много знаци Ви дава какво желае и харесва.

Важно е родителят да не изложи детето на свръхстимулация. Често в желанието си да използваме всяка будна минута на детето в игра, може да го доведем до преумора. Детето става нервно, не защото не харесва играта, а защото вече няма сили да участва в нея. Не всички деца дават признаци за умора и родителите често се озадачават как смехът преди минути се превръща в мрънкане, раздразнение и плач от нищото. Родителят трябва да наблюдава детето, и ако това се случва често, да намали времето за игра и да осигури повече време за спокойни занимания за детето, почивка и сън.