Имат ли място екранните занимания в игрите до 5 години?

Имат ли място екранните занимания в игрите до 5 години?

Мариана Донкова по образование е педагог, който има опит в работата с юноши и възрастни. Създател е на сайта „Детето играе“, вдъхновен от собствения й син.

Вярва, че децата учат най-лесно, когато участват в забавни занимания, които са съобразени с техния темп на развитие, интереси и желания. Затова на страниците на сайта споделя много идеи, които помагат на родителите да играят активно с децата си, да развиват у тях много ключови умения още от раждането и да ги възпитават като уверени и способни личности.

Трудно е да си представим живота без електронните устройства -телефони, таблети, компютри, телевизия. А децата ни изглежда имат вродени умения да се справят с тях. Има ли обаче период, в който трябва напълно да ограничим достъпа до екранни занимания, защото това вреди на развитието на детето? Екранните занимания имат ли място сред развиващите игри?

Наскоро ми попадна изследване, в което питат децата какво искат да вземат със себе си, ако попаднат на самотен остров. Масовият отговор бил: храна, вода и интернет, имаме ли това, всичко друго ще е наред.

И все пак, какви са вредите от екранните занимания?

Като вреди се посочват увреждане на очите (от предишния лектор вече знаем, че екранните занимания не водят до увреждане на очите, но могат да доведат до умора), изгърбване, липса на движение и затлъстяване. Интересното обаче е, че до същите тези неща може да доведе и четенето на книга.

Къде тогава е разликата? Защо екранните занимания не се препоръчват в ранна детска възраст?

Има изследване на американски лекар, който провежда дългогодишно изледване и доказва, че филмчета, електронните игри и т.н. се случват много по-бързо, отколкото детският мозък е способен да отработи в тази възраст. Стига се до свръхстимулация, а последицата е, че играта на живо става скучна, а след време в училище на децата им става трудно да се концентрират. Затова този лекар препоръчва напълно да се избягват екранните занимания до 2 годишна възраст.

Като родители обаче знаем, че и ние имаме нужда от време на време да си починем. Затова, ако искате да съберете силите си, оставяйки детето пред екран, нека да не е за повече от 5-10 минути и да не е всеки ден.

Къде още да търсим вредното влияние на екранните занимания?

Детето, което гледа филмче – примерно как дете прави снежен човек – то просто наблюдава, но не придобива само този опит. Ако само прави снежен човек, то развива пространствено мислене, борави с ръцете, планира, координира, мисли, изпробва, експериментира. Целият този опит е безценен за детето и то няма как да го придобие, ако просто гледа как някой друг прави снежен човек. С две думи, екранните занимания правят децата ни пасивни, а те имат нужда да са активни. Не бива да ги лишаваме от естественото им развитие, а то идва през боравенето с ръцете, движението, активното използване на сетивата. Колкото по-жива е играта, толкова по-полезно е това за развитието на децата.

Екранните занимания влияят върху езика, който децата използват. Децата, на които повече се чете имат повече описателни думи в речника си- примерно могат да опишат стаята като просторна, светла… Децата, които стоят основно пред екран, използват в пъти по-малко описателни думи, за сметка на прости глаголи, с които да опишат налюдаваното. Те просто назовават действията на наблюдаваните герои и не добиват представа за многообразието и богатството от значения на езика. Не познават синомими като  втурвам се, хуквам и т.н. Затова винаги се стремете да преразказвате филмчето като приказка. Това, че детето вижда нещо, не значи, че може да го назове. Говорете  и разказвайте, за да дадете друга перспектива към наблюдаваното и за да обогатите речника на детето.

Има ли полза от екранните занимания?

Никога досега не сме живели в свят с толкова много информация. Ние можем с един клик да се гмуркаме с делфини, да се разходим из космоса, да се пренесем в саваната. Когато детето ви зададе въпрос: „Как плуват делфините?“, „Какво е това космонавт?„, няма нужда да го разказвате, може да го покажете, а след това да попитате детето какво е видяло, какво му е направило впечатление. Има още хиляди възможности- има програми за композиране на музика, рисуване, по-големите може да проучват различни конструкции на мостове, сгради и след това да направят собствен модел. Нека екранните занимания да са свързани с проучвания, които да въдхновяват детето само да изработи нещо накрая. Възможности дават и т.нар. игри с добавена реалност, които съчетават живата с виртуалната игра.

Нека екранните занимания да имат своето място, но за да разширяваме кръгозора си, да общуваме, да създаваме. Не бива да прибягваме до таблета или телевизора, за да стои детето тихо и да не ни създава главоболия, не бива да ги превръщаме и в наши заместители. Основната роля на родителя е да игра е и общува с детето. Колкото повече оставяме детето пред екран, толково повече го лишаваме  от вълнуващо развитие. Лишаваме и себе си от вълшебни моменти, които никога няма да се върнат.

Не забранявайте екранните занимания, създавайте алтернативи, за да иска детето да играе и общува, без устройство в ръка.

Цялата лекция може да видите тук.

Изпрати коментар

Подобни публикации